Вече не броя, защото целта е постигната. А и числата загубиха смисъл. Него намерих в съвсем други неща - в това да се чувствам откривател сама за себе си, в планините и в това да угодя на неудържимо любопитното си небце.
Храната. Тя открадна сърцето ми още като дете. Тя е бягството от стреса. Сготвя ли си нещо любимо, ми олеква. Също съм неуморима да опитвам и да се изненaдвам. Най-вкусният хляб според вкусовите ми рецептори е алтамура (италиански хляб от област Пулия), най-добрият десерт ще си остане сладоледът в Бергамо, а най-изумителната улична храна - в Израел.
Аз съм Лора! Приятен път!
I am Lora. Have a nice journey!Бейне