Древната цивилизация е тръгнала от траките
2014 ж. 11 Мау.
72 452 Рет қаралды
Траките са древен и непознат народ - те оставят много ярка диря не само в българската култура, а и на всичките балкански народи.
"Част от римските и гръцките градове лежат върху основите на тракийски селища или крепости", казва тракологът проф. Иван Маразов. Друидите и келтите са се обучавали на древни тайни при траките - факт или... вижте разказа на професора.
Help us caption & translate this video!
amara.org/v/VRWX/
А какво ще каже господин професорът, за сведението на Алкидамант: "Тук траките положиха Орфей-жрецът на музите .........открил на хората буквите и мъдростта", какво ще каже за пръстена от Езерово - нямали траките писменност!!! Какво ще каже за единственият тракийски град Севтополис, който по заказу на Коминтерна лежи на дъното на язовир Копринка. Все неща, които незнайно защо се крият от хората.
dokiaable Димитър Ангелов: ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ......Tраките не притежавали собствена азбука и писменост. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Силно било елинското влияние и по отношение на живописта. За това свидетелствува най-добре прочутата тракийска гробница, открита през 1944 г. в гр. Казанлък. Наред с липсата на здрава и трайна държава друго неблагоприятно обстоятелство, което пречело на траките да се обединят в една по-устойчива етническа общност, било и това, че те не притежавали собствена азбука и писменост. Впоследствие, както добре е известно, сред тракийските племена се разпространили и се наложили гръцката азбука и език. Не малка роля за разпространението на гръцката азбука изиграла и завоевателната политика на Филип II и Александър Велики, която била свързана изобщо с разширяване на териториалната база на елинската материална и духовна култура. Едновременно с възприемането на гръцката азбука сред тракийските племена започнал да печели почва и гръцкият език, особено в онези райони, където досегът между гърци и траки бил по-непосредствен (по черноморското и беломорското крайбрежие) и в областта южно от Стара планина. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. С него си служели одриските владетели при издаване на закони и договори при поставяне на надписи върху монети и пр. Популярността на гръцкия език като официцален и държавен нараснала още повече през елинистическата епоха (III?I в. пр. н. е.), непосредствено преди завладяването на Балканския полуостров от римляните. Силно разпространение добил гръцкият език и в религиозния култ (надписи върху оброчни плочки, върху надгробни паметници и пр.). Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Доколкото съществувала образована прослойка (главно сред богатите и знатни среди в градовете), тя се възпитавала в елински традиции поради силното влияние на гръцката писменост и култура. За проникването на гръцки религиозни култове сред траките през елинистическата епоха свидетелствуват особено ясно надписи, разкрити в тракийския град Севтополис (от IV в. пр. н. е.). Находките в Севтополис говорят при това за елинско влияние не само в областта на религията, но и по отношение на градоустройството, на жилищната архитектура, на украсата на сградите и пр. Силно било елинското влияние и по отношение на живописта. За това свидетелствува най-добре прочутата тракийска гробница, открита през 1944 г. в гр. Казанлък.Добре известно е от данните на редица древногръцки писатели (като Херодот, Тукидид, Ксенофонт и пр.),че траките се делели на голям брой племена, разположени на юг или на север от Стара планина, всяко от които си имало собствено име. Като по-важни племена, които играли роля в политическия и културния живот на тракийския свят през периода до римското завладяване, заслужават отбелязване следните: трибали (в областта между реките Морава и Искър), крестони (в областта между долното течение на реките Стримон (Струма) и Аксиос (Вардар), бисалти, одоманти и едони (по долното течение на р. Струма и по басейна на р. Места), серди (в днешното Софийско поле), дентелети (по горното течение на р. Струма), меди (по средното течение на Струма), дий, дерсеи и дерони (по река Места), беси (по горното течение на р. Марица и в Родопите); травси (пак в Родопската област, югоизточно от бесите), одриси (по средното и долното течение на р. Марица и по басейна на р. Регина, дн. Еркене), ниспеи, меландити, мелинофаги, тини, асти (по черноморското крайбрежие, южно от Стара планина), мизи (на изток от река Искър в Северна България), кробизи (източни съседи на мизите, също в Северна България), гети (в днешна Добруджа). У Херодот става дума за общо 19 племена, но, както изглежда, броят на племената по негово време е бил по-голям. Затова може да се съди и от данни на по-късни автори (като Страбон и пр.).Наличието на голям брой тракийски племена и липсата на един общ език говори, че през разглеждания период (V-I в. пр. н. е.) траките не могат да бъдат характеризирани от етническа гледна точка като „народ”.Племенната раздробеност сред тракийския свят се е отразявала и върху облика на тяхната материална и духовна култура.Ако е съди от данни на гръцки, елинистически и римски писатели, може да се заключи, че са съществували редица регионални особености в характера на тази култура съобразно социално-икономическото и етническо състояние на дадено племе. Така напр. узнаваме за регионално местни обичаи на такива тракийски племена като агатирси, травси, гети, мизи, сарапари и др., които се срещали само у тях и не били познати на другите племена. Така напр. агатирсите, които живеели в днешно Седмиградско, имали обичай за общо ползуване на жените, травсите имали обичай да оплакват новородените деца, сарапарите практикували отрязване на главата или одиране на черепа на убития неприятел, някои от мизите (т. нар. капнобати) не употребявали месо, а други (т. нар. ктисти) не се женели.С една дума, налице е било едно разнообразие в различни сфери на материалната и духовната култура, на бита, на общественото устройство, на идеологията, което предава на тракийския свят през доримския период значителна вътрешна колоритност. Това разнообразие е характерно не само за тракийския етнос, но то може да се наблюдава и у други етнически общности, които още не са се споили в една по-устойчива категория (народност) и сред които господствува племенното деление. Особен интерес в това отношение предизвиква описанието на Херодот, който е бил един от най-добрите познавачи на тракийските племена. У него срещаме добре известните и твърде показателни известия за еднаквия начин, по който е била третирана жената сред отделните племена, за обичая да се продават деца в робство, общ за всички траки, за обичая да се татуират телата като израз на благородство,за еднаквите погребални ритуали чрез издигане на надгробни могили и устройване на игри, за почитането на едни и същи божества, а именно гръцките Арес, Дионис и Артемида и казано накратко, от изложеното на старогръцкия писател може да се заключи, че сред тракийския етнос към средата на V в. пр. н. е. независимо от регионални особености в бита и нравите на едно или друго племе е съществувала значителна общност по отношение на материалната и духовната култура, на обичаите, нравите и традициите. Специално внимание заслужава обобщаващото наблюдение на Херодот, че траките „носят много имена, всяко племе според страната си, но всички имат приблизително еднакви обичаи във всяко отношение с изключение на гетите, травсите, и траките, които живеят над крестонците. Тази констатация на Херодот отговаря на действителното състояние на нещата. Тя свидетелствува, от една страна, за липсата на единна тракийска народност и за наличието на отделни племена със собствени названия и същевременно за голямата близост на тези племена, намерила израз в разпространението на една еднаква почти за всички материална и духовна култура. Тази общност именно е давала основание на античните автори да употребяват и общото название - траки - за цялото огромно множество от различни племена на север и на юг от Стара планина.
❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤❤
Само че не е точно така както го казвате и прикривате много неща
В бащиния ми двор имаме тракийска гробница
Траките са говорили северен диалект на гръцкия език. Това е древно елинско племе заедно с македонци, епирци, тесалийци... Писали са с гръцки букви, защото са част от елинизма - логично!
само че е обратното, елинизма е граден на тракийска основа
@@kyanwise3632 , пълни бг глупости. Неслучайно е онези, които наричат себе си "македонци" сте един народ. Онези са си харесали нашите македони, вие - траките...
Изумрудената плоча, emerad tablet, на какъв език е написана. На мен ми изглеждат много познати знаците по нея
Димитър Ангелов: ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ Наличието на голям брой тракийски племена и липсата на един общ език говори, че през разглеждания период (V-I в. пр. н. е.) траките не могат да бъдат характеризирани от етническа гледна точка като „народ”. Херодот, е бил един от най-добрите познавачи на тракийските племена. У Херодот става дума за общо 19 племена, но, както изглежда, броят на племената по негово време е бил по-голям. Затова може да се съди и от данни на по-късни автори (като Страбон и пр.).Наличието на голям брой тракийски племена и липсата на един общ език говори, че през разглеждания период (V-I в. пр. н. е.) траките не могат да бъдат характеризирани от етническа гледна точка като „народ”. Племенната раздробеност сред тракийския свят се е отразявала и върху облика на тяхната материална и духовна култура.Ако е съди от данни на гръцки, елинистически и римски писатели, може да се заключи, че са съществували редица регионални особености в характера на тази култура съобразно социално-икономическото и етническо състояние на дадено племе. Така напр. узнаваме за регионално местни обичаи на такива тракийски племена като агатирси, травси, гети, мизи, сарапари и др., които се срещали само у тях и не били познати на другите племена. Така напр. агатирсите, които живеели в днешно Седмиградско, имали обичай за общо ползуване на жените, травсите имали обичай да оплакват новородените деца, сарапарите практикували отрязване на главата или одиране на черепа на убития неприятел, някои от мизите (т. нар. капнобати) не употребявали месо, а други (т. нар. ктисти) не се женели. С една дума, налице е било едно разнообразие в различни сфери на материалната и духовната култура, на бита, на общественото устройство, на идеологията, което предава на тракийския свят през доримския период значителна вътрешна колоритност. Това разнообразие е характерно не само за тракийския етнос, но то може да се наблюдава и у други етнически общности, които още не са се споили в една по-устойчива категория (народност) и сред които господствува племенното деление. Особен интерес в това отношение предизвиква описанието на Херодот, който е бил един от най-добрите познавачи на тракийските племена. У него срещаме добре известните и твърде показателни известия за еднаквия начин, по който е била третирана жената сред отделните племена, за обичая да се продават деца в робство, общ за всички траки, за обичая да се татуират телата като израз на благородство,за еднаквите погребални ритуали чрез издигане на надгробни могили и устройване на игри, за почитането на едни и същи божества, а именно гръцките Арес, Дионис и Артемида и казано накратко, от изложеното на старогръцкия писател може да се заключи, че сред тракийския етнос към средата на V в. пр. н. е. независимо от регионални особености в бита и нравите на едно или друго племе е съществувала значителна общност по отношение на материалната и духовната култура, на обичаите, нравите и традициите. Специално внимание заслужава обобщаващото наблюдение на Херодот, че траките „носят много имена, всяко племе според страната си, но всички имат приблизително еднакви обичаи във всяко отношение с изключение на гетите, травсите, и траките, които живеят над крестонците. Тази констатация на Херодот отговаря на действителното състояние на нещата. Тя свидетелствува, от една страна, за липсата на единна тракийска народност и за наличието на отделни племена със собствени названия и същевременно за голямата близост на тези племена, намерила израз в разпространението на една еднаква почти за всички материална и духовна култура. Тази общност именно е давала основание на античните автори да употребяват и общото название - траки - за цялото огромно множество от различни племена на север и на юг от Стара планина.
Тоя не знае или го е страх да каже: sparotok.blogspot.nl/2013/06/blog-post_29.html
Krasimir Berov Димитър Ангелов: ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ......Tраките не притежавали собствена азбука и писменост. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Силно било елинското влияние и по отношение на живописта. За това свидетелствува най-добре прочутата тракийска гробница, открита през 1944 г. в гр. Казанлък. Наред с липсата на здрава и трайна държава друго неблагоприятно обстоятелство, което пречело на траките да се обединят в една по-устойчива етническа общност, било и това, че те не притежавали собствена азбука и писменост. Впоследствие, както добре е известно, сред тракийските племена се разпространили и се наложили гръцката азбука и език. Не малка роля за разпространението на гръцката азбука изиграла и завоевателната политика на Филип II и Александър Велики, която била свързана изобщо с разширяване на териториалната база на елинската материална и духовна култура. Едновременно с възприемането на гръцката азбука сред тракийските племена започнал да печели почва и гръцкият език, особено в онези райони, където досегът между гърци и траки бил по-непосредствен (по черноморското и беломорското крайбрежие) и в областта южно от Стара планина. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. С него си служели одриските владетели при издаване на закони и договори при поставяне на надписи върху монети и пр. Популярността на гръцкия език като официцален и държавен нараснала още повече през елинистическата епоха (III?I в. пр. н. е.), непосредствено преди завладяването на Балканския полуостров от римляните. Силно разпространение добил гръцкият език и в религиозния култ (надписи върху оброчни плочки, върху надгробни паметници и пр.). Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Доколкото съществувала образована прослойка (главно сред богатите и знатни среди в градовете), тя се възпитавала в елински традиции поради силното влияние на гръцката писменост и култура. За проникването на гръцки религиозни култове сред траките през елинистическата епоха свидетелствуват особено ясно надписи, разкрити в тракийския град Севтополис (от IV в. пр. н. е.). Находките в Севтополис говорят при това за елинско влияние не само в областта на религията, но и по отношение на градоустройството, на жилищната архитектура, на украсата на сградите и пр. Силно било елинското влияние и по отношение на живописта. За това свидетелствува най-добре прочутата тракийска гробница, открита през 1944 г. в гр. Казанлък.Добре известно е от данните на редица древногръцки писатели (като Херодот, Тукидид, Ксенофонт и пр.),че траките се делели на голям брой племена, разположени на юг или на север от Стара планина, всяко от които си имало собствено име. Като по-важни племена, които играли роля в политическия и културния живот на тракийския свят през периода до римското завладяване, заслужават отбелязване следните: трибали (в областта между реките Морава и Искър), крестони (в областта между долното течение на реките Стримон (Струма) и Аксиос (Вардар), бисалти, одоманти и едони (по долното течение на р. Струма и по басейна на р. Места), серди (в днешното Софийско поле), дентелети (по горното течение на р. Струма), меди (по средното течение на Струма), дий, дерсеи и дерони (по река Места), беси (по горното течение на р. Марица и в Родопите); травси (пак в Родопската област, югоизточно от бесите), одриси (по средното и долното течение на р. Марица и по басейна на р. Регина, дн. Еркене), ниспеи, меландити, мелинофаги, тини, асти (по черноморското крайбрежие, южно от Стара планина), мизи (на изток от река Искър в Северна България), кробизи (източни съседи на мизите, също в Северна България), гети (в днешна Добруджа). У Херодот става дума за общо 19 племена, но, както изглежда, броят на племената по негово време е бил по-голям. Затова може да се съди и от данни на по-късни автори (като Страбон и пр.).Наличието на голям брой тракийски племена и липсата на един общ език говори, че през разглеждания период (V-I в. пр. н. е.) траките не могат да бъдат характеризирани от етническа гледна точка като „народ”.Племенната раздробеност сред тракийския свят се е отразявала и върху облика на тяхната материална и духовна култура.Ако е съди от данни на гръцки, елинистически и римски писатели, може да се заключи, че са съществували редица регионални особености в характера на тази култура съобразно социално-икономическото и етническо състояние на дадено племе. Така напр. узнаваме за регионално местни обичаи на такива тракийски племена като агатирси, травси, гети, мизи, сарапари и др., които се срещали само у тях и не били познати на другите племена. Така напр. агатирсите, които живеели в днешно Седмиградско, имали обичай за общо ползуване на жените, травсите имали обичай да оплакват новородените деца, сарапарите практикували отрязване на главата или одиране на черепа на убития неприятел, някои от мизите (т. нар. капнобати) не употребявали месо, а други (т. нар. ктисти) не се женели.С една дума, налице е било едно разнообразие в различни сфери на материалната и духовната култура, на бита, на общественото устройство, на идеологията, което предава на тракийския свят през доримския период значителна вътрешна колоритност. Това разнообразие е характерно не само за тракийския етнос, но то може да се наблюдава и у други етнически общности, които още не са се споили в една по-устойчива категория (народност) и сред които господствува племенното деление. Особен интерес в това отношение предизвиква описанието на Херодот, който е бил един от най-добрите познавачи на тракийските племена. У него срещаме добре известните и твърде показателни известия за еднаквия начин, по който е била третирана жената сред отделните племена, за обичая да се продават деца в робство, общ за всички траки, за обичая да се татуират телата като израз на благородство,за еднаквите погребални ритуали чрез издигане на надгробни могили и устройване на игри, за почитането на едни и същи божества, а именно гръцките Арес, Дионис и Артемида и казано накратко, от изложеното на старогръцкия писател може да се заключи, че сред тракийския етнос към средата на V в. пр. н. е. независимо от регионални особености в бита и нравите на едно или друго племе е съществувала значителна общност по отношение на материалната и духовната култура, на обичаите, нравите и традициите. Специално внимание заслужава обобщаващото наблюдение на Херодот, че траките „носят много имена, всяко племе според страната си, но всички имат приблизително еднакви обичаи във всяко отношение с изключение на гетите, травсите, и траките, които живеят над крестонците. Тази констатация на Херодот отговаря на действителното състояние на нещата. Тя свидетелствува, от една страна, за липсата на единна тракийска народност и за наличието на отделни племена със собствени названия и същевременно за голямата близост на тези племена, намерила израз в разпространението на една еднаква почти за всички материална и духовна култура. Тази общност именно е давала основание на античните автори да употребяват и общото название - траки - за цялото огромно множество от различни племена на север и на юг от Стара планина.
ENCYCLOPEDIA Britannica: Linear A and Linear B www.britannica.com/topic/Linear-A Линеар Б е разчетен през 1953 г. от двама англичани Джон Чадуик и Майкъл Вентрис, които правилно предполагат, че това е форма на ранен гръцки диалект (т. нар. микенски). Линеарното писмо Б е най-старата запазена писменост на гръцки език, с който са си служили на остров Крит и в континенталната част на Гърция от 14 до 13 век пр.н.е.
Софийски университет "Св. Климент Охридски": Значение на изучаването на старогръцки език. 40% от лексиката на Омир се ползва и днес на новогръцки! Гръцкият език има 3000 години история. Той е в основата на европейската цивилизация, като норма. Изчислено е че по-всичките европейски езици има около 54.000 гръцки думи. А на речника на Уебстър на англйиски език има 45.000 гръцки думи. Влиянието на старогръцкия върху старобългарския и среднобългарския език е много силно. Има 3 периода в развитието на езика: 1) старогръцки език 2) средногръцки език (византийски език) 3) новогръцки език. На база на старогръцкия може да се реконструира как са се развили другите езици, за които няма толкова знания към момента. Основни характеристики на гръцкия език: 1. езиково единство, което се е запазило от отделянето на езика като самостоятелен до сега (~ 3000 години); много малко езици по света го имат. 2. непрекъсната традиция (устна и писмена) 3. едновременно използване на езикови форми, създадени в различни периоди: 40% от лексиката на Омир се ползва и днес на новогръцки. 4. изключително гъвкав. 5. огромни словообразувателни възможности, по-големи дори от тези на немския език.
Институт по Тракология към Българска Академия на Науките: ИНТЕРАКТИВНАТА ЗОНА МЕЖДУ ГЪРЦИ И ТРАКИ Валерия Фол-Калин Порожанов: Външната елинизация е продължение на вътрешната и укрепва елинството през VІІІ - VІ в. пр. Хр., когато се разгръща т. нар. Велика гръцка колонизация. Между Троянската война през ХІІІ и началото на VІІІ в. пр. Хр. елините окончателно усвояват пространството от остров Крит на юг до Северна Егеида и от остров Керкира на запад до малоазийския бряг на изток. Този процес може да се разглежда като вътрешна елинизация на тази обширна територия. По това време от писмените извори изчезват траките от островите Лемнос, Тасос, Наксос, Имброс и Самотраки, както и от континентална Гърция (Тесалия, Беотия, Атика, Фокида), които са изтласкани или елинизирани. Външната елинизация е продължение на вътрешната и укрепва елинството през VІІІ - VІ в. пр. Хр., когато се разгръща т. нар. Велика гръцка колонизация. Тя е културно-историческо опознаване и сближаване в нови междуетносни социо-културни и езикови отношения, извънредно плодотворни за трите тракийски крайбрежия на Черно, Мраморно и Северно Егейско море. През VІІІ - VІІ в. пр. Хр. елините идват по тракийските крайбрежия като апойкисти, т. е. като хора, отделили се от своя роден ойкос (дом), от своя град-майка, метрополията. Настрана от него те съграждат свое ново селище, апойкия. Апойкии възникват по тракийските крайбрежия на Егейско, Мраморно и Черно море. Тук най-напред се проявяват йонийските елини от западния бряг на Мала Азия, тъй като техните полиси първи сред всички останали укрепват, а след тях - дорийските елини. С изключение на останалите чисто тракийски царски резиденции - пристанището Калпе, което лежи на южния черноморски бряг край Хераклея Понтика (дн. Ерегли), и на Салмидесос (дн. Къйъкьой/Kiyiköy), който се намира на западния черноморски бряг, съжителството между заселници и заварени жители започва и продължава в условията на взаимно сближаване и достига равнището на непреднамерен синкретизъм. Той се извършва не само в крайбрежните двукултурни райони, но и във вътрешността на европейска и на малоазийска Тракия. По егейския бряг елините се появяват към края на VІІІ, а по черноморския и мраморноморския - към края на VІІ в. пр. Хр. В центъра на "Тракия на моретата" стои Истанбул (ант. Бизантион - Константинопол), основан през VІІ в. пр. Хр от дорийски гърци апойкисти от Мегара. Първият голям град на север от Бизантион е Созопол (ант. Apollonia Pontica), основан в края на VІІ или през първата половина на VІ в. пр. Хр. от йонийски гърци преселници от Милет. През VІ в. пр. Хр. от дорийски гърци е основан Несебър (ант. Mesembria). Те се настаняват в тракийски царски резиденциален център на полуострова. Селището носи името на владетеля Мелса в комбинация с тракийската дума за „град" bria. На север от Стара планина най-значителният град е Варна (ант. Odessos). Топонимът принадлежи към палеобалканския субстратен езиков пласт от втората половина на ІІ хил. пр. Хр. и доказва дълга селищна приемственост. Милетските гърци заселници се настаняват тук в началото на VІ в. пр. Хр., за да поставят началото на една богата история. На север от Одесос са образувани колониите Балчик (ант. Дионисополис), Каварна (ант. Bizone) и Мангалия (ант. Kalatis), чието име вероятно принадлежи на палеобалканския предгръцки субстрат. Калатис, основан през VІ в. пр. Хр. от апойкисти на Хераклея Понтика, е дорийски гръцки град като Месембрия и като нея е свързан с тракийския си хинтерланд, представен тук с импозантен некропол с около 100 могили. Пристанището му е винаги с голяма акватория и с нарастващо значение за мореплаването чак до V - VІ в., когато градът също става епископски център в границите на Византия. Средище на епископия е и град Констанца (ант. Tomi), разположен над Калатис и създаден от милетски апойкисти още през втората половина на VІ в. пр. Хр. върху полуостров с отлични възможности за пристанища. Силната гетска съставка на населението му е изрично документирана от заточения знаменит римски поет Публий Овидий Назон в края на І в. пр. Хр. Истрос (ант. Istros) е единственият град от Западното Черноморие, който е окончателно изоставен към средата на VІІ в. и животът му се прекъсва. Той е основан при устието на р. Дунав и носи неговото тракийско име. Действията на местните царе, съседи на милетската апойкия, са най-добре документирани в надписите за периода ІІІ - ІІ в. пр. Хр. Големите тракийски некрополи наоколо и археологическият материал от разкопките поставят Истрос сред най-активните центрове на трако-елинските търговски и културни взаимодействия. Когато се върви на изток по егейското крайбрежие към Бизантион, първият град е Амфиполис (Amphipolis), основан от атиняните едва през V в. пр. Хр. Предколонизационната история на района е свързана с династията на траките едони (Edones). Старото име на о. Тасос, който лежи в морето на юго-изток от Амфиполис, е Едонис (Edonis). Проучванията доказват, че Великата богиня-майка е почитана тук като Артемида (Artemis) „приемаща жертвоприношението на бик", т. е. на зооморфния образ на своя Син Загрей-Дионис. Култът към едонския цар-жрец Резос (Rhesus) свързва селищата по цялата егейска брегова ивица чак до Бизантион и показва жизнеността на местната религиозна традиция. Тракийската Велика богиня-майка Бендида (Bendis), която е елинизирана и изравнявана по тези земи най-често с Артемида, е документирана и в Кавала (ант. Неаполис), пристанището на Филипи (Philippi) и в самия град и на о.Тасос. Абдера е елинска колония (апойкия), разположена източно от устието на р. Места. Отношенията с околните партньори проличават от ранното монетосечене на тукашния царски дом на траките дерони (Derrones). Те произвеждат едни от най-добрите емисии и са увековечени от Пиндар. Той написва Дерайнос (Derrainos) - възхвален химн на Аполон, който носи прозвището на елинизираното местно соларно божество. В изворите са описани и други траки от региона, каквито са бистоните (Bistones). Те се славят със своя цар Диомед, чийто знаменити кобили се хранят с човешко месо. На крайморския егейски път, наречен през римската епоха Via Egnatia, който свързва Адриатическия бряг при Дурас (ант. Dyrrahion) с Бизантион-Константинопол, лежи Маронея (при дн. с. Маронея на юг от дн. Комотини). Другото име на града е Ismaros, което е и название на планинския масив, но топонимът е сигурно пряко произведен от Марон - царят-жрец на киконите в „Одисея". На изток от устието на р. Марица Омир отбелязва Енос (ант. Ainos, дн. Енез в Европейска Турция), чието тракийско име е Полтимбриа (Poltymbria), т. е. градът на Полтис (Poltys), легендарен цар-жрец. Енос е родно място и на друг прочут троянски съюзник, тракийския цар Пейрой (Peiroos), и остава изходен пункт за много военни начинания. През римската епоха той запазва статут на свободен град и благодарение на пресечния пункт на Егнатевия с Маричиния път не изгубва значението си и през византийското средновековие. Градът е средище на почитта към Дионис, на антроподемона Резос и на Хермес, който е и негов покровител, още през VІІІ в. пр. Хр., когато в него се заселват апойкисти от северното крайбрежие на Мала Азия. След Енос егейският крайбрежен път се превръща в пропонтийски, защото върви по северния бряг на Мраморно море, за да мине през няколко тракийски селища преди да достигне Мармара Ерегли (ант. Perinthos в Европейска Турция). Предгръцкото име на града е запазено и от заселниците от остров Самос през първата половина на VІ в. пр. Хр., още повече че апойкията е дълбоко обвързана както с траките от Странджа планина, чийто земи пресича основен път с изход при Аполония Понтика, така и с Одриската държава. Една от неговите главни царски резиденции, в която се пази и хазната на династията, се намира на близката, северозападно разположена Свещена планина (Хиерон орос, дн. Текир даг). В археологическия пейзаж на региона, маркиран от селища и надгробни могили (все още непроучени), се вписва и източно разположеният тракийски царски град Силиври (ант. Selymbria в Европейска Турция). Трако-елинските взаимоотношения тук започват в началото на VІ в. пр. Хр., когато гърци преселници от Мегара създават своята апойкия, и продължават през цялата античност. Заедно с Перинт и Бизантион Селимбриа се вписва в дъга, която обхваща Пропонтида до южните й брегове, където е разположена малоазийска Тракия с Витиния (Bithynie). Ако дъгата се продължи на запад до Енос тя ще се надвеси и над Тракийския Херсонес (дн. Галиполски полуостров). Той и отсрещният му малоазийски бряг са осеяни със стари тракийски селища. Тяхната елинизация се разгръща през VІ и V в. пр. Хр., особено когато повечето пристанищни градчета влизат в сферата на политическото и на военното влияние на Атина. Голямата контактна зона, покриваща Мала Азия и Европейския Югоизток, функционира от неолитната епоха заради пътищата по море, а през ІІ - І хил. пр. Хр. се превръща в терен на етно-културни и културно-езикови отношения между различни общности, сред които най-активни са тракийската и фригийската. Поради това тя може да се нарече и трако-фригийска. Характеризирана с най-високо напрежение на историческата динамика благодарение на елините, тази зона образува и гръбнака на римската провинциална уредба от І в. насетне. Романизацията и урбанизацията на Горна Мизия (Moesia Superior) и Долна Мизия (Moesia Inferior) и Тракия, по-късно и на Дакия (Dacie), подготвят Севера на тракийското пространство за едно състояние, което Югът и крайбрежията са вече в значителна степен достигнали, благодарение на елинизацията. Структурирането на римските провинции, техният градски начин на живот и регламентираните отношения със селските области създават през І - ІІІ в. спокойната обстановка на проспериращата Империя, която представлява и първият опит за търпимост и лоялност в рамките на древната обединена Европа.
"Линеар А и Линеар Б": Лекция по-История за Студенти използван в София в СУ "Св. Климент Охридски" Минойската цивилизация е майката на Древна Елада: Лекция по История за Студенти използван в София в СУ "Св. Климент Охридски" ENCYCLOPEDIA Britannica: Linear A and Linear B www.britannica.com/topic/Linear-A Linear A and Linear B, linear forms of writing used by certain Aegean civilizations during the 2nd millennium bc. Linear A is attested in Crete and on some Aegean islands from approximately 1850 bc to 1400 bc. Its relation to the so-called hieroglyphic Minoan script is uncertain. It is a syllabic script written from left to right. The approximate phonetic values of most syllabic signs used in Linear A are known from Linear B, but the language written in Linear A remains unknown. It must have been a pre-Hellenic language of Minoan Crete. Its eventual relation with the Eteocretan language of the 1st millennium bc is also unknown. Linear B is an adapted form of Linear A, which was borrowed from the Minoans by the Mycenaean Greeks, probably about 1600 bc. Its language is the Mycenaean Greek dialect. Linear B script is attested on clay tablets and on some vases, both dating from about 1400 bc to roughly 1200 bc. The script was exclusively used for the economic administration of the Mycenaean palaces, such as those at Knossos and Khaniá in Crete, and Mycenae, Pylos, Thebes, and Tiryns in continental Greece. Linear B’s 90 syllabic signs express open syllables (i.e., syllables ending in a vowel), generally beginning without a consonant or with only one consonant; because of this, the script is unable to represent groups of consonants or final consonants clearly. For instance, sperma ‘seed’ is spelled pe-ma, and stathmos ‘stable’ is spelled ta-to-mo. The Linear B texts are extremely important for Greek linguistics. They represent the oldest known Greek dialect, elements of which survived in Homer’s language as a result of a long oral tradition of epic poetry. Linear B was deciphered as Greek in 1952 by Michael Ventris. Минойската цивилизация е обградена с тайнственост още от откриването й в началото на ХХ в. от британския археолог сър Артър Еванс. Съществуването на изключително напреднала цивилизация в средата на относително примитивното Средиземноморие изненадва много експерти на времето. На Крит са открити големи централизирани неукрепени градове, а по егейските острови има много минойски колонии. Археологическите находки говорят за оживена търговия с Египет и Близкия изток, а самобитното минойско изкуство и архитектура отделят Минойската цивилизация от всички други култури в региона. Има много неща, които са неизвестни за минойците, като това каква е била формата на управление, каква е била религията и митологията им. Минойците са оставили три типа писменост - пиктограмна и т. нар. линеар А и линеар Б. Учените смятат, че пиктограмите и линеар А предават специфичния минойски език, но за съжаление тези писмености още не са разчетени. Линеар Б е разчетен през 1953 г. от двама англичани Джон Чадуик и Майкъл Вентрис, които правилно предполагат, че това е форма на ранен гръцки диалект (т. нар. микенски). Линеарното писмо Б е най-старата запазена писменост на гръцки език, с който са си служили на остров Крит и в континенталната част на Гърция от 14 до 13 век пр.н.е. Но паметниците на линеар Б са предимно складови описи или пък фиксират търговски сделки. Засега няма открити исторически или митологични разкази. Така археологията засега остава единственият източник, чрез който историците разшифроват мистериите на минойската култура. Класическата минойска култура се появява около 1900 пр. Хр. с построяването на огромните дворци-храмове в Кносос, Фестос, Малия и други градове на Крит. Намерените археологически паметници говорят за еднотипни религиозни представи, в които главна роля играя култовете към бика и към богинята майка. Освен религиозни тези дворци са и важни икономически центрове на острова. С многобройните си стаи и ярко изразения култ към бика дворецът в Кносос става основа за по-късната гръцка легенда за Лабиринта, цар Минос и човека-бик- Минотавъра. След 1700 г. пр. Хр. минойската цивилизация влиза в своя разцвет. Само в Кносос по това време са живеели около 40 000 души. Минойските търговски кораби обикалят цялото Източно Средиземноморие, а военните извършват пиратски рейдове по Египетското и Сирийското крайбрежие. По това време се появява и писмеността линеар А (досега са открити около 200 глинени таблички). Изригването на вулкана на остров Тера(Θήρα) (Санторин) около 1450 г. пр. Хр. слега край на минойската цивилизация - всички крайбрежни дворци храмове са напълно унищожени от огромна приливна вълна, като само Кносос е частично възстановен. Много историци смятат, че това изригване е в основата на гръцката легенда за Атлантида. Отслабен от разрушенията, могъщият някога минойски Крит е покорен от войнствените микенци, които донасят със себе си гръцкия език с линеар Б и типичната микенска керамика. Но завоевателите бързо приемат културното наследство на минойците и слагат основата на нова култура в региона - критско-микенската или първата гръцка цивилизация. Минойски език Минойският език (на гръцки: Ετεοκρητική γλώσσα) е езикът на предгръцкото население на о. Крит. Минойците (на старогръцки „същински критяни“) се споменават за първи път от Омир а името им произлиза от името на митологичния критски цар Минос Самоназванието на говорещите минойски език е неясно, вероятно е „кафту“ (според египетски източници K`FTJW), а названието на о. Крит на минойски език е Каптара или Кафтор (в староеврейски текстове). Минойският език не може да се причисли към никое езиково семейство. В старогръцкия език са се запазили многобройни заемки, които отразяват морфологични особености на този неиндоевропейски език. 1) много думи с неиндоевропейски произход с наставка υλ: μιμαίκυλον „вид плод“, άχυλος „жълъд“, βράβυλον „трънка“, σταφυλή „грозд“, νικΰλεα „смокиня“ и др. 2) много думи с неиндоевропейски произход с наставка σσ: θάλασσα „море“, топоними с наставка σσ (Кносос, Тилис, Халикарнас, Парнас и др. 3) много думи с неиндоевропейски произход с наставка νθ: ἀσάμινθος „вана“, βόλινθος „бизон“, κανθός „крайчец на окото“, λαβύρινθος „лабиринт“, ὑάκινθος „зюмбюл“, както и топоними Κόρινθος и др. 4) много думи с неиндоевропейски произход с наставка αν/ακ/oκ/ικ и техни варианти с носов призвук: φάλαγξ „тегел“, βρόγχος „свирка, гърло“, συ̃ριγξ „флейта“, φόρμιγξ „струнен инструмент, китара“ и др. Друга особеност на минойския език е повторението на сричките в корена, която има аналогия с предполагаемите бананови езици на предшумерското население в древна Месопотамия. От малкото минойски думи с установено значение, думата ma-ru „вълна“, заета в старогрц. μαλλός „валмо вълна“, може да се сближи с шумерското bar-lu „хубава вълна“. Писмени паметници Парченца от плочка с надпис на Линеар А от Акротири на о. Санторини. Преки свидетелства, които позволяват да съдим за минойската граматика, са надписите на Линеар А (XVIII-XV в. пр. Хр.). Надеждно изтълкувани са само отделни думи (например ku-ro „цяло, всичко“), също лични имена и имена на градове, които имат аналози в по-късни надписи. Запазени са също така няколко израза, записани с египетски йероглифи. Надписите с гръцка азбука са твърде малобройни, за да направят някакви изводи за граматиката на по-късния стадий на развитие на този език. Надписите с критски йероглифи не са разшифровани, въпреки че са разчетени определени значения на отделни сричкови знаци и идеограми. Косвени свидетелства се явяват минойските глоси, съхранени в старогръцки текстове (в тях по всяка вероятност могат да се открият определени морфеми и словообразувателни модели), а също и някои особености на правописа на Линеар Б, което макар да се е използвало преди всичко за предаване на текстове на старогръцки език, е било приспособено за език, силно различаващ се от старогръцкия. След упадъка на минойската цивилизация и нашествието на ахейците паметници на минойски език не се срещат в продължение на едно хилядолетие. Най-късните надписи са от VII-III в. пр. Хр. и са записани с гръцка азбука. Езикът изчезва вероятно към III в. пр. Хр. Фонетика и правопис Пример за надпис на Линеар Б. За много от особеностите на критския правопис можем да съдим косвено по надписите на Линеар Б на старогръцки език. Тъй като тези надписи притежават ред особености, съвършено чужди на гръцкия език, може да се предположи, че те са били свойствени за минойския език, за чиито нужди е било създадено и критското идеограмно писмо. В критското идеограмно писмо не се различават звучни от беззвучни съгласни, както и сонорните /r/ и /l/. В по-късните надписи с гръцка азбука се използват букви и за двата вида съгласни. Това явление може да се изтълкува по два начина: в минойския език тези съгласни звукове действително не са се различавали. тази особеност на писане отразява степенуване на звучни и беззвучни съгласни в корена на думата от морфологично естество (склонение, спрежение и др.). В Линеар А и Б се отчитат следните фонеми: Гласни: /a/, /e/, /i/, /o/, /u/ Съгласни: /d/ (звук, среден между /d/ и /l/), /j/, /k//g/, /l//r/, /m/, /n/, /p//b//f/, /q/-/p/, /s/, /t/, /w/, /z/ (обозначенията са условни). Сричковите знаци предават отворени срички: a, ja, ka и т. н. Освен това, съществуват и сричкови знаци, предаващи на пръв поглед дифтонги(гр. δίφθογγος) много характерни за гръцкия език: tja, rja, swa (но е възможно това да са палатални и лабиални варианти на съответните съгласни: ty, ry, sw). Независимо от наличието на отворени срички в писмото, със сигурност са съществували и затворени срички (което се потвърждава от по-късните надписи с гръцка азбука); за предаване на затворена сречка към съгласната се добавя гласната от следващата сричка, а при отсътствие на следваща сричка - от предната. Това води до наличието на различни начини за записване на една и съща дума: qa-ra-wa и qe-ra-u. Съгласните /r/, /l/, /m/, /n/, /s/ в края на затворена сричка се изпускат. Морфология Трудно се възстановяват каквито и да било морфологични модели поради характера на текстовете (текстовете на Линеар А и Б са предимно от счетоводно-стопански характер, със стандартни формулировки). От заемките в старогръцки може да се определят със сигурност няколко типа наставки, но тъй като не е запазено значението на корена на думата, е трудно да се определи каква роля изпълняват тези наставки. Засвидетелствани са глаголни окончания -si, -se, -ti, -tia (сравни например di-di-ka-se и di-di-ka-ti, ki-ri-si и ki-ri-tia). Окончанието -si се съгласува с едно съществително (или име), окончанието -ti - с няколко. Освен това се забелязват няколко именни окончания с неясна роля (ja-sa-sa-ra, ja-sa-sa-ra-me и ja-sa-sa-ra-ma-na, или i-pi-na-ma и i-pi-na-mi-na). Една от характерните особености на минойския език е удвояването на корена (среща се както в надписите на Линеар А, така и в по-ранните надписи с йероглифи). Тази особеност се среща и в заемки в старогръцки: ἀμάμαξυς с вариант ἀμαξίς „лоза и асма с два кола“ (*ama-ma-ks-) ἀμαρύσσω и μαρμαίρω „блестя“, вероятно към тях се отнася и μάρμαρος „мрамор“ (*mar-mar-) *γέλγις и ἄγλις чесън (*ge-gl-) и др. Други особености Текстовете на Линеар Б, записани на старогръцки език, позволяват да се възстановят някои особености на минойския език - най-вече правописни правила, чужди на старогръцкия език. Например, крайните съгласни r, l, m, n, s, и i в дифтонги не се отбелязват в писмото (например, дума, записана като a-me-no, може да се чете като Armenos, Asmenos, Ameinon). Други примери за такова изпускане са думи като: a-sa-mi-to = ἀσάμινθος „вана“ ke-sa-da-ra = Κασσάνδρα, пророчицата Касандра do-qe-ja = δόρπον „вечеря“ qa-si-re-u= βασιλεύς „цар“ pa-ma-ko = φάρμακον „лекарство“ pa-ka-na = φάσγανον „вид меч“ po-ni-ki-jo=φοι̃νιξ „багрян“ Засега няма убедителни обяснения на това явление; едно възможно обяснение би било, че в предгръцката критска писменост тези звукове са съответствали на често употребявани словоизменителни елементи, чието точно значение се е подразбирало от контекста и затова са се изпускали. Следва да се обърне внимание на това, че в паметниците на Линеар Б (на старогръцки език) много добре са отразени формите за именното склонение, а в текстовете на Линеар А такива парадигми(гр. παραδείγματα) са малобройни или дори спорни; малкото на брой обособени морфеми могат да бъдат както словоизменителни, така и словообразувателни. Oxford University : Линеар Б През последните години ние станахме свидетели на едно събитие, което имаше голямо значение за изучаването на гръцката история: писмеността, наречена линеар Б, която до този момент си оставаше загадка, бе разчетена през 1953 г. от англичаните Вентрис и Чадуик, а успехите, постигнати оттогава насам, потвърдиха онова, което двамата английски учени бяха установили от самото начало: че транскрибираният на тази писменост език е гръцки. Това откритие има огромно значение може би не толкова поради съдържанието на текстовете, които вече разбираме, колкото поради новите перспективи, които то ни разкрива върху наченките на гръцката цивилизация. Наистина добре известно бе от легендарните предания, събрани в Омировите поеми, от историци и митографи, че индоевропейските народи, предшественици и близки родственици на гърците от героическите времена, са проникнали на полуострова през II хилядолетие пр.н.ера. Според Омир те се наричали ахейци и се предполага, че тяхното име фигурира в някои египетски и хетитски документи. Приписваше им се определяща роля в развитието на т. нар. микенска култура, разкрита при разкопки в континентална Гърция и на много други места в средиземноморския басейн. Но твърде често се изтъкваше сродството на тази цивилизация с онази критска цивилизация, която сър Артър Еванс разкри в началото на века от руините на Кносос в Крит, и се бе наложило убеждението, че между разцвета на микенската култура към XIV-XIII в. и наченките на архаична Гърция през VIII в. е имало рязко и продължително прекъсване. Смяташе се, че тъмният период, който някои наричат „гръцко средновековие", с недостатъчно познатите, но дълбоки сътресения, които прозират в него, разделя два свята - пределинския свят от II хилядолетие, изчезнал през XII в. в последователните вълни на дорийското нахлуване, и гръцкия свят в същинския смисъл на думата, който започва с Омир. Наистина от двадесетина години насам благодарение на многобройните вази, намерени предимно в некрополите на Атика, проучванията на археолозите позволиха да се нюансират тези гледища, като разкриха приемственост между микенското и геометричното изкуство от XII - VII в. пр. н. е. За да се обозначат етапите на този преход, бяха създадени термините "субмикенски" и "протогеометричен" и се установи постепенно една относителна хронология на керамиката. Но учените все още се колебаеха да направят категорични изводи в исторически план и микенците продължаваха да бъдат считани за прагърци.......но найстина микенците са гърци или поне са говорили гръцки, което е съществено за нас, понеже принадлеността към гръцкия свят се проявява преди всичко в езика.
Димитър Ангелов: ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ......Tраките не притежавали собствена азбука и писменост. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Силно било елинското влияние и по отношение на живописта. За това свидетелствува най-добре прочутата тракийска гробница, открита през 1944 г. в гр. Казанлък. Наред с липсата на здрава и трайна държава друго неблагоприятно обстоятелство, което пречело на траките да се обединят в една по-устойчива етническа общност, било и това, че те не притежавали собствена азбука и писменост. Впоследствие, както добре е известно, сред тракийските племена се разпространили и се наложили гръцката азбука и език. Не малка роля за разпространението на гръцката азбука изиграла и завоевателната политика на Филип II и Александър Велики, която била свързана изобщо с разширяване на териториалната база на елинската материална и духовна култура. Едновременно с възприемането на гръцката азбука сред тракийските племена започнал да печели почва и гръцкият език, особено в онези райони, където досегът между гърци и траки бил по-непосредствен (по черноморското и беломорското крайбрежие) и в областта южно от Стара планина. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. С него си служели одриските владетели при издаване на закони и договори при поставяне на надписи върху монети и пр. Популярността на гръцкия език като официцален и държавен нараснала още повече през елинистическата епоха (III?I в. пр. н. е.), непосредствено преди завладяването на Балканския полуостров от римляните. Силно разпространение добил гръцкият език и в религиозния култ (надписи върху оброчни плочки, върху надгробни паметници и пр.). Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Доколкото съществувала образована прослойка (главно сред богатите и знатни среди в градовете), тя се възпитавала в елински традиции поради силното влияние на гръцката писменост и култура. За проникването на гръцки религиозни култове сред траките през елинистическата епоха свидетелствуват особено ясно надписи, разкрити в тракийския град Севтополис (от IV в. пр. н. е.). Находките в Севтополис говорят при това за елинско влияние не само в областта на религията, но и по отношение на градоустройството, на жилищната архитектура, на украсата на сградите и пр. Силно било елинското влияние и по отношение на живописта. За това свидетелствува най-добре прочутата тракийска гробница, открита през 1944 г. в гр. Казанлък.Добре известно е от данните на редица древногръцки писатели (като Херодот, Тукидид, Ксенофонт и пр.),че траките се делели на голям брой племена, разположени на юг или на север от Стара планина, всяко от които си имало собствено име. Като по-важни племена, които играли роля в политическия и културния живот на тракийския свят през периода до римското завладяване, заслужават отбелязване следните: трибали (в областта между реките Морава и Искър), крестони (в областта между долното течение на реките Стримон (Струма) и Аксиос (Вардар), бисалти, одоманти и едони (по долното течение на р. Струма и по басейна на р. Места), серди (в днешното Софийско поле), дентелети (по горното течение на р. Струма), меди (по средното течение на Струма), дий, дерсеи и дерони (по река Места), беси (по горното течение на р. Марица и в Родопите); травси (пак в Родопската област, югоизточно от бесите), одриси (по средното и долното течение на р. Марица и по басейна на р. Регина, дн. Еркене), ниспеи, меландити, мелинофаги, тини, асти (по черноморското крайбрежие, южно от Стара планина), мизи (на изток от река Искър в Северна България), кробизи (източни съседи на мизите, също в Северна България), гети (в днешна Добруджа). У Херодот става дума за общо 19 племена, но, както изглежда, броят на племената по негово време е бил по-голям. Затова може да се съди и от данни на по-късни автори (като Страбон и пр.).Наличието на голям брой тракийски племена и липсата на един общ език говори, че през разглеждания период (V-I в. пр. н. е.) траките не могат да бъдат характеризирани от етническа гледна точка като „народ”.Племенната раздробеност сред тракийския свят се е отразявала и върху облика на тяхната материална и духовна култура.Ако е съди от данни на гръцки, елинистически и римски писатели, може да се заключи, че са съществували редица регионални особености в характера на тази култура съобразно социално-икономическото и етническо състояние на дадено племе. Така напр. узнаваме за регионално местни обичаи на такива тракийски племена като агатирси, травси, гети, мизи, сарапари и др., които се срещали само у тях и не били познати на другите племена. Така напр. агатирсите, които живеели в днешно Седмиградско, имали обичай за общо ползуване на жените, травсите имали обичай да оплакват новородените деца, сарапарите практикували отрязване на главата или одиране на черепа на убития неприятел, някои от мизите (т. нар. капнобати) не употребявали месо, а други (т. нар. ктисти) не се женели.С една дума, налице е било едно разнообразие в различни сфери на материалната и духовната култура, на бита, на общественото устройство, на идеологията, което предава на тракийския свят през доримския период значителна вътрешна колоритност. Това разнообразие е характерно не само за тракийския етнос, но то може да се наблюдава и у други етнически общности, които още не са се споили в една по-устойчива категория (народност) и сред които господствува племенното деление. Особен интерес в това отношение предизвиква описанието на Херодот, който е бил един от най-добрите познавачи на тракийските племена. У него срещаме добре известните и твърде показателни известия за еднаквия начин, по който е била третирана жената сред отделните племена, за обичая да се продават деца в робство, общ за всички траки, за обичая да се татуират телата като израз на благородство,за еднаквите погребални ритуали чрез издигане на надгробни могили и устройване на игри, за почитането на едни и същи божества, а именно гръцките Арес, Дионис и Артемида и казано накратко, от изложеното на старогръцкия писател може да се заключи, че сред тракийския етнос към средата на V в. пр. н. е. независимо от регионални особености в бита и нравите на едно или друго племе е съществувала значителна общност по отношение на материалната и духовната култура, на обичаите, нравите и традициите. Специално внимание заслужава обобщаващото наблюдение на Херодот, че траките „носят много имена, всяко племе според страната си, но всички имат приблизително еднакви обичаи във всяко отношение с изключение на гетите, травсите, и траките, които живеят над крестонците. Тази констатация на Херодот отговаря на действителното състояние на нещата. Тя свидетелствува, от една страна, за липсата на единна тракийска народност и за наличието на отделни племена със собствени названия и същевременно за голямата близост на тези племена, намерила израз в разпространението на една еднаква почти за всички материална и духовна култура. Тази общност именно е давала основание на античните автори да употребяват и общото название - траки - за цялото огромно множество от различни племена на север и на юг от Стара планина.