Има по убава музика от македонската и тя е МАКЕДОНСКАТА ! Благодаря ви приятели , че ми веселите сърцето !
@user-fb1qs5oh4q7 жыл бұрын
Od sekogas Makedonija imala ubava pesna , naj ubava muzika :*
@faxvandux8947 жыл бұрын
Site pesni od zivko duev
@jovchepetkovski85586 жыл бұрын
Mislim da imate velika greska. Nema covek u Bugarske, koj da mrzi Makedoncima.
@AthanatosBG6 жыл бұрын
Ангел Ангело
@lujoncevski14696 жыл бұрын
Убава музика на рана мехлем
@kanchokrastev52325 жыл бұрын
j'adore et j'adore, encore et encore peuple makenoski
@jeanclaudezorzabalbere39325 жыл бұрын
bravo Ubavina za usi a bogami I oci (makar sto toa vo slucajov I ne e vazno) Bravo devojko so prekrasna dikcija I glas
@kirilmirceski96234 жыл бұрын
ORIGINAL MAKDONSKI PESNI I NAJ UBAVA MAKEDONSKA MUZIKA .DA NI ŽIVEE NAŠA UBAVA I SAKANA MAKEDONIJA .POZZ .ZA CEL ORKESTAR I CELA GRUPA.
@jovicabolcic59595 жыл бұрын
em glas , em stas , mashala Emilija , lichnna i ubava !
@ohrid59mk767 жыл бұрын
Диван глас,дивна музика!Честитам!
@slobodanmatejic37112 жыл бұрын
Пејачката ем преуба, ем ангелски глас. Алал вера, рај за очи и душа :)
@kostatrombev86854 жыл бұрын
Обожавам ову музику и ове песме
@brankaivancev11792 жыл бұрын
Легендарната хармоника на македонскиот фолклор маестро Милан Завков.
@bgmakedon3 жыл бұрын
баш убава музика! Поздрав от България 🤝
@sasho70 Жыл бұрын
Obozavam(: Makedonski melos, poseban osecaj u meni! Hvalaaaaa
@Lena-ml1se4 жыл бұрын
Ok
@eddkdbocbgfdnkdvekdfkfn24014 жыл бұрын
Ima jedna lena od palestina da mozda si ti
@gorangaskovski62724 жыл бұрын
Тези песни са мехлем за душата. Поздрав! :)
@jwalkerbg606 жыл бұрын
Ivan Cenov vc
@lidija38365 жыл бұрын
Prekrasna kompilacia, melem za dusata. Pred nekoa godina beh v star Ohrid mehana ''Sv. Sofija'' i gi slushah sastite pesni na zivo. Pozdravlenia do muzikantite za otlichnoto izpalnenie!
@Debulgaro6 жыл бұрын
Ogrej ogrej sijaj sonce MAKEDONSKO ubav izbor na pesni orkestarov se remek delo na izvoditeli fala vi bravo👍💖 🇲🇰...
@dblaze47456 жыл бұрын
Alav da vi je na ovije raboti sto gi izmislite i olesnavte mnogu raboti bravoooooo!!!!!!.
@kiregorgovski6474 Жыл бұрын
Super miks
@PetarCF1232 жыл бұрын
site sme si naši koj je covek je covek
@acoaco87077 жыл бұрын
To .. nema veza dal si srbin,bugarin ,macedonac! Svi smo "balkanci".
@MrPrince19594 жыл бұрын
DUSHA SE TOPI OD UBAVA MAKEDONSKA PESNA,,,
@dusankatraceska4395 жыл бұрын
много качествена музика
@user-wb1em7jf2t6 жыл бұрын
Bravo za site izvoditeli
@marijamisailovic78052 жыл бұрын
Beautiful relaxing music💕🎻
@danadimitrieva45882 жыл бұрын
Wij kijken en luisteren graag naar deze mooie muziek
@francabroekhaar28525 жыл бұрын
BRAVO BITOLJCANCI
@vasaljohki41363 жыл бұрын
30 минута Емилија Ѓореска Ој ти момче охриѓанче не се сеќавам дали сум слушнал нешто поубаво да звучи од музиката и пеењето на Емилија. Секоја чест. А и многу убава жена.
@robertdzm7 жыл бұрын
koj peac e pred nea da ne znaete mozebi ?
@poisonivy68462 жыл бұрын
@@poisonivy6846 Милован Секулоски
@gjorgjinajdovski3461 Жыл бұрын
И аз като Ангелов се определям като.. българин( макар и с корени от Битоля по майчина линия), но песните будят в мене хубави чувства.
@tulsarian7 жыл бұрын
Aram Tulsari
@s4sukesharingan7 жыл бұрын
Aram Tulsarian Господин Tulsarian , аз съм българин , но македонската песна ми е пре лепа и само нея слушам ! Благодаря ви македонци , че ми веселите срцето и ми радвате душата !
@user-fb1qs5oh4q6 жыл бұрын
@@user-fb1qs5oh4q И аз никога не съм се чувствал, като нещо различно от българин! Харесвам и слушам гръцки,македонски,сръбски,руски песни и музики!Смятам,че ЕДИНСТВЕНОТО БОЖЕСТВЕНО на земята е МУЗИКАТА! И никой не иска да присвоява НИЧИЯ ЗЕМЯ и самобитност!Както заплашват сръбските Велико-шовинисти!
@MrPrince19594 жыл бұрын
Tii znaj so znaci da si Od Bitolaaa abe nie sme silaaa Bitolcaniiii
@gorangaskovski62723 жыл бұрын
@@MrPrince1959 Potpuno se slažem sa tobom druže! Muzika je ta koja briše granice među narodima. Ko voli muziku, za njega granice ne postoje. Pozdrav iz Srbije😉🇷🇸🇲🇰🇧🇬🇬🇷🇧🇦🇲🇪
@madmaxpfc3 жыл бұрын
Beautiful relaxing songs ❤
@danadimitrieva4588 Жыл бұрын
❤Nikola od Ohrid
@NikolaGroepchef Жыл бұрын
Стари градски песни.... !
@UBIGI6 жыл бұрын
Вечна МАКЕДОНИЈА!!!!!
@zend3rr6 жыл бұрын
I'd like to merry Emilija!
@tomislavkostich1746 жыл бұрын
Aide Bugari olle na korida kako volovi bez rogovi, lupajte na prazno.
@nikolasimjanoski52102 жыл бұрын
Makedonskiot narod od sekogas bil muzi4ki nadaren.
@tatamata56687 жыл бұрын
Tata Mata gddggffjxadhhkjf bfvjcxcohh Nvs kb, व् ्इहभधभससैदह
@aswinshrestha12485 жыл бұрын
Со поштовање до коментаторите од Бугарија: Со вакви испади не само што не не зближувате, туку јазот што не дели го правите поголем и подлабок. Не ви чини таа политика; со сила убавина не бидува. Блиски сме, но не сме исти, како и многу други народи во светот. Жал ми е што уште не можите да ги разберете работите како реална слика во ова време. Песните и музиката се богатство и гордост на Македонија. Имајте убав ден.
@joegrez4 жыл бұрын
Пријателе, овие господа многу добро ја разбираат реалноста ,но нивна задача е да го одработат тоа за кое се платени.Бугарска пропаганда секаде каде за тоа ќе им се појави шанса.Македонското национално чувство ни е толку длабоко и чисто и никој нема да не поколеба а најмалку овие ситни провокатори .Да уживаме во нашава Македонска музика.
@zdravetodorov94002 жыл бұрын
Айде стига бре ! У нас в Пловдив, в квартал "Кючук Париж" ги свирехме половината от тези песни преди 30 и кусур години.....
@user-ge6gq9tm7o6 жыл бұрын
Е и какво ? Тук на балканите големите държави толкова пъти са пускали миксера ! Как се делите ? :)
@doloresabadjieva13366 жыл бұрын
Илия, имената на улиците в квартал "Кючук Париж" казват всичко.
@jwalkerbg606 жыл бұрын
Стари градски песни! ...
@UBIGI6 жыл бұрын
„Винаги съм аз обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и особито пък трудолюбивия, непорочен и честен български народ, и мога каза, че споменът за покойния Миладинов (Константин) всякога ми трогнува сърцето. Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец - същи и жив образ на достойния свой български народ… Когато блажений покойник първи път ми поднесе во Виена своите български народни песни, които са от също такава хомеровска стойност, както и нашите хърватски, те бяха написани с гръцко азбуке. Поради това аз му рекох: „Да ти кажа, Миладинов, ако мислиш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви…“ … „Блажени са устата, каза ми той, които ми изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го извърши.“ И наистина, он извърши това … и сам Бог знае, дали не е спомогнало именно това обстоятелство, че той заедно с брата си падна в тъмницата Цариградска, защото гърците се гневеха много повече от самите турци на тия с букви словенски печатани песни.“
@UBIGI5 жыл бұрын
Ilija, za da ne ostane nekoi s pogreshna predstava i za da ne si mislat makedoncite che provocirash, hubavo e da spomenesh che ''Kuchuk Paris'' v Plovdiv e izvesten kato makedonskia kvartal i e sastaven izcialo ot makedonski bezhanci ot Vardarska I Egejska Makedonija, taka da ne e chudno che ste peeli sashtite pesni.
@Debulgaro5 жыл бұрын
mi ja ispolnuvate dusata
@lazoantoski79465 жыл бұрын
ima li poubava muzika od makedonska....nema , nema ni da ima
@gogo72417 жыл бұрын
Srpska izvorna i gradska .
@miroslavstankovic71477 жыл бұрын
Miroslav Stankovic српска изворна ама друг пат! не видиш ли дека се пее на бугарски!?
@zlatkopetrov27447 жыл бұрын
сите български песни са мед и възторг за душата и човешките усещания... стари градски - песни за седенки - жетварски песни - гъдулка - кавал - гайдана - Дико Илиев ...
@UBIGI6 жыл бұрын
@@zlatkopetrov2744 дебре се изедовте со србинот лажни.соништа имате двата
@user-cf4sx2ps4k5 жыл бұрын
Marija Naumovska Де мори Маре ! Ти па сега сеир гледаш!
@zlatkopetrov27445 жыл бұрын
МАКЕДОНСКИТЕ ПЕСНИ СЕ ВЕЧНИ
@mariavodenska40304 жыл бұрын
ili si mome makedonce ta si tolku ubavaaaaaaaaaaaaaa ehaaaa!
@dimche1116 жыл бұрын
💜💜💥💥💜💜🙏🙏💖💖💪💪
@SuperSergiosj5 ай бұрын
30:00 edna od poubavite !
@martinmacur25596 жыл бұрын
mnogu ubavi narodni pesmi,
@naumepetrevski92726 жыл бұрын
песни
@UBIGI5 жыл бұрын
ABC?
@mitragrubisic7855 жыл бұрын
😊😊😊😊😊
@BADRUBULDURA Жыл бұрын
Nov Najbolji splet pesama za dusu.....Ziveli kzhead.info/sun/n7qBlKuie55vqZs/bejne.html
@iliyastanojkovic1566 жыл бұрын
Badev
@joce18022 жыл бұрын
Bitola baban bitola
@mikelawson60467 жыл бұрын
mike lawson
@evazolnercikova5477 жыл бұрын
mike lawson
@evazolnercikova5477 жыл бұрын
makedonski melos nenadminat
@mariavodenska40304 жыл бұрын
Това не са " Македонски вредности" ! Това са най убавите изпълнители на най убавата балканска народна песен ! Благодарам им !
@user-fb1qs5oh4q7 жыл бұрын
ovde ne slushnav nikoj drug jazik osim makedonski
@elenamatota1757 жыл бұрын
Elena Matota "достоjна за љубов-вака се зборува и во Бугариja
@zlatkopetrov27447 жыл бұрын
Zlatko P
@evazolnercikova5477 жыл бұрын
Bravo braco, iz srbije!
@anapercevic50617 жыл бұрын
braco is srbije?!....gluposti, toa se makedonski peaci "ohridski starogradski pesni"
@elenamatota1757 жыл бұрын
Баща ми я пееше...Тези песни, старите градски, явно са се пели по цяла България, онази, преди Ньойския договор.
@valyabozhilova87096 жыл бұрын
Valya Bozhilova ЈовАне
@zorandimovski49555 жыл бұрын
Vie i sega gì peete ama kak se slusa
@gjorgjimitrov77812 жыл бұрын
Da umrete
@ratkomin142110 ай бұрын
Zasto se izbrusali moj komentar u kome sam rekao da mnogo volite da kradete vise od pollovine vase n muzike je bugars kog porekla
@goranstarcevic79125 ай бұрын
Milekitic
@vasilkoblazevski23446 жыл бұрын
Milekiticbomba
@vasilkoblazevski23446 жыл бұрын
Zmomo
@PARTALICIRE5 жыл бұрын
178
@davidkocev24962 жыл бұрын
MAKEDONSKITE PESNI SE DADENI OD BOGA,NE POSTOI NA CEL SVET POUBAVI PESNI OD MAKEDONSKITE,MAKEDONSKIOT MELOS E MELEM NA DUSATA,MAKEDONCITE SE POCETOKOT NA SVETOT I KULTURATA...NE SE SPOMNUVA MAKEDONIJA VO BIBLIJATA SLUCAJNO
@gogo-hw1pm3 жыл бұрын
Простете коментара, знам, че ще си навлека неприятности тук, но само аз ли чувам чиста българска реч в първата песен, като измамена от любов, достойна за любов, така ли пак се казва на маке също?
@chistachkata6 жыл бұрын
да, това за езиците, че са сходни ми е ясно, но истината е другаде. Просто това е българската стара градска песен - Аз съм мома англичанка kzhead.info/sun/jZWSdrBwqGptnH0/bejne.html kzhead.info/sun/h8d_krilmISfjGw/bejne.html Във вашия вариант англичанка е променено на охридянка.
@chistachkata6 жыл бұрын
Съгласна съм, имате много песни, но ние също, и ние имаме признато от света фолклорно наследство от 250,000 народни песни. Мисля, че това трудно ще оборите. А старите градски песни нямам данни колко са, но специално за тази Ви дадох втория линк в ютюб е от 30-те години. Не се наемам да кажа коя е първа, но може да стигнем до вечния спор за това, кое е първо - яйцето или кокошката. Поздрави.
@chistachkata6 жыл бұрын
хехе, Вие лечител ли сте? Мислех, че разговаряхме за музика, пък той си предлага бизнес услугите. Излязла съм от тази възраст, за лечението, което ми предлагате. Но и тук ще Ви предоставя един интересен факт отново свързан с българското - Българските богомили в 10 век имат книга за 101 билки, които лекуват всякакви болежки. Може професнионално да ви заинтересува.
@chistachkata6 жыл бұрын
Няма как да ги присвояваме след като са си наши, пък и ваши, зависи от гледната Ви точка. Боян Мага, основател на богомилството, е брат на свети Иван Рилски и на Петър , всичките са синове на Симеон Велики. Това за фолклора ми убягва, защото не мисля че фолклор има общо с билкарство, но щом казвате....
@chistachkata6 жыл бұрын
Невероятно, но факт! Били сме християни още от 1 век-. Борис Михаил само е обърнал апостолското християнство в канонично в угода на Византия, затова и Византия са го провъзгласили за цар, а пък кан по принцип значи княз. kzhead.info/sun/atZ9gJlqlnV_dY0/bejne.html
@chistachkata6 жыл бұрын
Най-хубавият край на България е македонският! Прекрасна музика и хубави песни.
@martinpopov13072 жыл бұрын
Македонија != Бугарија
@kristijan_n2 жыл бұрын
Pusite kur
@bilebily2942 жыл бұрын
@@kristijan_n може и
@gjorgjinajdovski3461 Жыл бұрын
ТАТАР СЛУШАЈ СИ ГО АЗИС И НЕ ЗАМАРАЈ
@mishkopopovski2127 Жыл бұрын
@Mishko Popovski best comment they are so delusional! 🇲🇰🇲🇰
@veraplevnarovski-ripiloski4063 Жыл бұрын
Бог да бие русе, тие татари шо коментираат МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ 😀😀😀😀
@gogo-hw1pm3 жыл бұрын
Bugarite sekogas bile na pogresna strana i nikako da ja naucat lekcijata i se ponavlaci tupaci
@NadaNakovska5 ай бұрын
През 19 век имало много македонци, но те са се смятали за гърци. Гърците първи дават името македонци на българите в Македония и Тракия, целта им е била да ги гърцизират. Патриаршистите българи наричали себе си македонци и се смятали за гърци. Ethnonym With the conquest of the Balkans by the Ottomans in the late 14th century, the name of Macedonia disappeared as a geographical designation for several centuries. The name was revived just during the early 19th century, after the foundation of the modern Greek state with its Western Europe-derived obsession with Ancient Greece.[134][135] As result of the rise of nationalism in the Ottoman Empire, massive Greek religious and school propaganda occurred, and a process of Hellenization was implemented among Slavic-speaking population of the area.[136][137] In this way, the name Macedonians was applied to the local Slavs, aiming to stimulate the development of close ties between them and the Greeks, linking both sides to the ancient Macedonians, as a counteract against the growing Bulgarian cultural influence into the region.[138][139] As a consequence since 1850s some Slavic intellectuals from the area, adopted the designation Macedonian as a regional identity, and it began to gain a popularity.[140] Serbian politics then, also encouraged this kind of regionalism to neutralize the Bulgarian influx, thereby promoting Serbian interests there.[141] During the interbellum Bulgaria also supported to some extent the Macedonian regional identity, especially in Yugoslavia, to prevent the Serbianization of the local Slavs. Ultimately the designation Macedonian, changed its status in 1944, and went from being predominantly a regional, ethnographic denomination, to a national one.[142] en.wikipedia.org/wiki/Macedonians_(ethnic_group) Macedonian nationalism en.wikipedia.org/wiki/Macedonian_nationalism Коjа вистина? Петар Богоjески globusmagazin.mk/%D0%BA%D0%BE%D1%98%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0/ За превод от гръцки translate.google.com/ превода на английски е по-добър, може да превежда и pdf файлове Το ζήτημα των σλαβόφωνων Ωστόσο, την ίδια στιγμή παρέμεινε στο έδαφος της ελληνικής Μακεδονίας ένας σημαντικός αριθμός σλαβόφωνων. Μάλιστα, στο βαθμό που υπήρχε και η διαρκής βουλγαρική διεκδίκηση, για ένα διάστημα ήταν το ελληνικό κράτος που προσπάθησε να καλλιεργήσει και «μακεδονική» συνείδηση (σε αντιδιαστολή προς τη βουλγαρική), συμπεριλαμβανομένης της έκδοσης το 1925 και σχετικού αλφαβητάριου, του Abecedar. www.tanea.gr/2018/09/30/people/i-istoria-tou-makedonikou-zitimatos-pos-ftasame-stis-prespes/ Όσο κι αν μας φαίνεται παράξενο ο πραγματικός υπεύθυνος για την καλλιέργεια της «μακεδονικής» ταυτότητας στους σλαβόφωνους πληθυσμούς δεν είναι άλλος από την επίσημη ελληνική (αντιβουλγαρική) πολιτική! Και θα σας εξηγήσω αμέσως το γιατί. Στην προσπάθειά τους να βρουν τρόπους για να προσεταιριστούν τους επίμαχους σλαβόφωνους πληθυσμούς της Μακεδονίας οι Έλληνες, που δεν διέθεταν το πλεονέκτημα της γλωσσικής συγγένειας (όπως οι Βούλγαροι), επιχείρησαν να εμφυσήσουν σ’ αυτούς τους πληθυσμούς την προπαγανδιστική ιδέα ότι είναι απόγονοι των αρχαίων Μακεδόνων και του Μεγάλου Αλεξάνδρου, επομένως ότι δεν είχαν σλαβική καταγωγή! «Αυτός ο Μέγας Αλέξανδρος, παιδιά μου, αυτός ο βασιλεύς των πατέρων σας, έγινεν όργανο του Θεού, διότι εις όλον τον κόσμο που εκυρίευσε διέδωκε την ωραίαν ελληνικήν γλώσσα μας», εξηγούσε ο μακεδονομάχος Παπα-δράκος στους σλαβόφωνους κατοίκους του χωριού Σλήμνιτσα. Αυτό το προερχόμενο από το ελληνικό προπαγανδιστικό οπλοστάσιο τερατώδες επιχείρημα στέφθηκε με απρόσμενη επιτυχία: ενώ μέχρι τότε ακόμη και το όνομα «Αλέξανδρος»(Αλεξάντρ) ήταν άγνωστο μεταξύ των σλαβόφωνων, χάρη στην ελληνική εξόρμηση οι σλαβόφωνοι της Μακεδονίας άρχισαν να αισθάνονται περήφανοι που κατάγονταν από το Φίλιππο και τον Μέγα Αλέξανδρο! Μάλιστα, ελληνικές οργανώσεις με έδρα την Αθήνα έφθασαν στο σημείο να τυπώσουν Διακηρύξεις καθώς και τις περίφημες Προφητείες του Μέγα Αλέξανδρου στη «μακεδονική» γλώσσα αλλά με ελληνικό αλφάβητο! Ως γνωστόν όλη αυτή η πετυχημένη εθνική επιχειρηματολογία υπέρ της μακεδονικής ταυτότητας των σλαβόφωνων επέστρεψε, κατά την επόμενη ιστορική φάση (μετά το 1912), ως μπούμερανγκ σε βάρος των ελληνικών θέσεων. Και αυτό γιατί δεν μπορείς να αρνείσαι κάτι που εσύ δημιούργησες… tvxs.gr/news/ellada/makedoniko-zitima-onoma-mas-einai-i-psyxi-mas Η γελάδα πίσω από τη φτέρη Θα περιοριστώ σε μερικές μόνο επισημάνσεις. Οι έλληνες ιθύνοντες έκαναν πολλές, αλλά τελικά άκαρπες προσπάθειες, τα 35 χρόνια που προηγήθηκαν του 1912, να αντικαταστήσουν τον όρο "Βούλγαροι", για τους σλαβόφωνους χριστιανούς της Μακεδονίας, με τον όρο "Μακεδόνες". Κι αυτό για να αφαιρέσουν, έστω και ονοματολογικά, το εθνολογικό πλεονέκτημα του αντίπαλου δέους: της Βουλγαρίας. Ήδη από το μακρινό 1877, ορισμένοι λόγιοι άνδρες του "ελληνισμού" προσπαθούσαν να πείσουν την κοινή γνώμη ότι οι "βουλγαρόφωνοι Έλληνες" ένα πρωτότυπο κατασκευαστικό δημιούργημα του ελληνικού αλυτρωτισμού αυτοαποκαλούνται "Μακεδόνες" και ως τέτοιοι πρέπει να εκλαμβάνονται. Στόχος να πειστούν οι συγκεκριμένοι Μακεδόνες ότι είναι απόγονοι του "έλληνα" στρατηλάτη Μεγαλέξανδρου... abecedar.blogspot.com/2011/08/blog-post_28.html www.google.com/search?q=1870+%CE%A0%CE%B1%CF%84%CF%81%CE%B9%CE%B1%CF%81%CF%87%CE%B5%CE%AF%CE%BF+%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CF%8C%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CE%93%CF%81%CE%B1%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%BC%CE%AC%CE%BD%CE%BF%CE%B9+%CE%92%CE%BF%CF%8D%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%BF%CE%B9&sxsrf=ACYBGNQ_cPDr_T_AdwhxD9YJ4GCzA-W5XA:1572029388795&ei=zEOzXZ2aMNL66QTXgqboDw&start=0&sa=N&ved=0ahUKEwidsK7qibjlAhVSfZoKHVeBCf04ChDy0wMIkgE&biw=1366&bih=625 www.google.com/search?ei=TcxjXe7eCovrrgT8q6-4AQ&q=%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CF%8C%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CE%A3%CE%BB%CE%B1%CE%B2%CF%8C%CF%86%CF%89%CE%BD%CE%BF%CE%B9+19%CE%BF%CF%85+%CE%B1%CE%B9%CF%8E%CE%BD%CE%B1+%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CF%82+%CE%95%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B9%CF%83%CE%BC%CF%8C%CF%82++%CE%91%CE%BB%CE%AD%CE%BE%CE%B1%CE%BD%CE%B4%CF%81%CE%BF%CF%82+%CE%BF+%CE%9C%CE%AD%CE%B3%CE%B1%CF%82&oq=%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CF%8C%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CE%A3%CE%BB%CE%B1%CE%B2%CF%8C%CF%86%CF%89%CE%BD%CE%BF%CE%B9+19%CE%BF%CF%85+%CE%B1%CE%B9%CF%8E%CE%BD%CE%B1+%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CF%82+%CE%95%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B9%CF%83%CE%BC%CF%8C%CF%82++%CE%91%CE%BB%CE%AD%CE%BE%CE%B1%CE%BD%CE%B4%CF%81%CE%BF%CF%82+%CE%BF+%CE%9C%CE%AD%CE%B3%CE%B1%CF%82&gs_l=psy-ab.12...34577.34577..42477...0.0..0.107.107.0j1......0....2j1..gws-wiz.iHmMnrftJeQ&ved=0ahUKEwiuuZLhwKDkAhWLtYsKHfzVCxcQ4dUDCAo bulgarian exarchate Macedonia www.google.com/search?q=bulgarian+exarchate+Macedonia&oq=bulgarian+exarchate+Macedonia&aqs=chrome..69i57j33.1692j0j8&sourceid=chrome&ie=UTF-8 www.google.com/search?q=bulgarian+exarchate+Macedonia&sxsrf=ALeKk01OuWVLeQS4vLTICi5RPwjXaJ6Jnw:1586357274466&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwixidOuidnoAhXhrnEKHd7UC04Q_AUoAHoECBMQCA&biw=1366&bih=625 Ethnic Rivalry and the Quest for Macedonia 1870-1913 www.academia.edu/29432529/Ethnic_Rivalry_and_the_Quest_for_Macedonia_1870_1913
@emilgeraskov58333 жыл бұрын
Нашите деди са се наричли българи и са прогонени от сърби и гърци от родните им места в Македония, която си остава в родовата ни памет като неразделна част от Българщината! Затова си я обичаме и музиката и людете които не си кривят душата и се наричат както дедите ни... Памет на всички борци за свобода от робство и тиранство!
@vesselintzotchev6746 жыл бұрын
Vesselin Tzotchev ti ne si aren so glavata
@TheTrta6 жыл бұрын
Не са всички изгонили, Aleksandar Cvetkovski, но тези, които сега са там са се постарали да им променят самосъзнанието в последните 100 години. Само във Вардарска Македония, по Анри Пози, са били 2, 600, 000 българи. Първоначално, след 1912 г - (като са видели с какви зверове си имат работа - т.е. сърбите) -бежанците в България са били 500,000, след етно-чистките на Тито, още 160,000 са избягали, а 23,000 образовани хора са изклани, като направим изваждането, поне 1 милион и половина трябва да са останали, но чух в някакво видео, че само около 10,000 имат българско самосъзнание. Това е тъжната истина -обичаме ги, не обичаме, те не знаят защо ги обичаме. Не знаят и те самите какви са, тая македонска идентичност е насадена, защото не е могла да бъде втълпена сръбска самоличност. А за Егейските, там физически са останали само няколко хиляди, но нищо - В Солун почти всички са българи, вплетени дълбоко в държавата им, нищо, че не се пишат, че са българи- имената им го подсказват - напр. има един известен музикант, който с музиката си прославя и българското си име - Дине Донефф. Известно време преди това се представя с гръцко име - Костас Теодороу..... Ще дойде време да не ни е страх да казваме кои сме, защото тези, които се опитаха да ни претопят ще помислят, че са победили, тогава от корените ще израстат нови фиданки... Така поне мисля аз. Поздрави.
@chistachkata6 жыл бұрын
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина.
@UBIGI5 жыл бұрын
„Винаги съм аз обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и особито пък трудолюбивия, непорочен и честен български народ, и мога каза, че споменът за покойния Миладинов (Константин) всякога ми трогнува сърцето. Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец - същи и жив образ на достойния свой български народ… Когато блажений покойник първи път ми поднесе во Виена своите български народни песни, които са от също такава хомеровска стойност, както и нашите хърватски, те бяха написани с гръцко азбуке. Поради това аз му рекох: „Да ти кажа, Миладинов, ако мислиш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви…“ … „Блажени са устата, каза ми той, които ми изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го извърши.“ И наистина, он извърши това … и сам Бог знае, дали не е спомогнало именно това обстоятелство, че той заедно с брата си падна в тъмницата Цариградска, защото гърците се гневеха много повече от самите турци на тия с букви словенски печатани песни.“
@UBIGI5 жыл бұрын
Фиданки не растат од хибриди. Вие сите во Бугарија сте хибриди, калемени бугари од Македонија. Секогаш таму ќе бидете дошлаци и ќе им бидете потребни само за дневна политика. Крушата паѓа под круша а земјата македонска раѓа Македонци не раѓа Бугари. Само кукавицата неси јајца во туѓи гнезда и друг и ги одгледува младите.
@hpmeteor5 жыл бұрын
World War II in Yugoslav Macedonia Final operations for the liberation of Macedonia Under the leadership of the new Bulgarian pro-Soviet government, four Bulgarian armies, 455,000 strong in total, were mobilized and reorganized. By the end of September, the Red Army 3rd Ukrainian Front troops were concentrated at the Bulgarian-Yugoslav border. In the early October 1944 three Bulgarian armies, consisting of around 340,000-man,[55] together with the Red Army reentered occupied Yugoslavia and moved from Sofia to Niš, Skopje and Pristina to blocking the German forces withdrawing from Greece.[56][57] In Macedonia the Bulgarians operated in conjunction with the fighters of the MNLA, but this cooperation did not proceed without difficulties.[58] From 8 October to 19 November, the Stracin - Kumanovo operation was held and Kratovo, Kriva Palanka, Kumanovo and Skopje[59] were taken. At the same time the Bregalnica - Strumica operation was led, and the Wehrmacht was driven from the villages of Delchevo, Kočani, Stip, Strumica and Veles.[60] Southern and Eastern Serbia, Kosovo and Vardar Macedonia were liberated by the end of November.[61][62] The 3rd Ukrainian Front in collaboration with the People's Liberation Army of Yugoslavia and Bulgarian People's Army carried out the Belgrade Offensive. The 130,000-strong Bulgarian First Army continued to Hungary, driving off the Germans, while the rest moved back to Bulgaria. On a series of maps from Army Group E, showing its withdrawal through Macedonia and Southern Serbia, as well as in the memoirs of its chief of staff, there is almost no indication of Yugoslav Partisan units, but only Bulgarian divisions. Despite these facts, the contribution of Bulgarian troops is still much debated in the Republic of Macedonia for political reasons.[63][64] en.wikipedia.org/wiki/World_War_II_in_Yugoslav_Macedonia?fbclid=IwAR12_RkcmTXq5UxQ4eQ2mjJ9awL4wh9d7q2sCqO3m9ZtrnUJ7um-A_YZpvE War and revolution in Yugoslavia, 1941-1945: occupation and collaboration, Jozo Tomasevich, Stanford University Press, 2001, ISBN 0-8047-3615-4, pp. 751-752. books.google.bg/books?id=fqUSGevFe5MC&pg=PA751&redir_esc=y&fbclid=IwAR2ki6ukkKk5aOKajk-n7QGPx-Ds_xVZpGv6a0K1JgOfn3s7tn3VyzaD-LU#v=onepage&q&f=false Zrtve rata 1941-1945 publikacije.stat.gov.rs/G1966/Pdf/G19666001.pdf Апостолски - во завршните операции од антифашистичката битка активно се вклучила и армијата на Отечествениот фронт на Бугарија, а во операцијата за ослободување на Скопје учествувала Втората отечествено-фронтовска бугарска армија 360stepeni.mk/general-apostolski-vo-osloboduvaneto-na-kriva-palanka-kumanovo-i-drugi-mesta-uchestvuvashe-i-bugarska-vojska/?fbclid=IwAR1gD-h8yr6_CZkRlc4lF8uVkXJSUhTLs7RLWP32tnqSJ_b7xG1Y_LdBmWk Svetozar Vukmanović - Tempo Macedonia www.google.com/search?q=Svetozar+Vukmanovi%C4%87+-+Tempo+Macedonia&sxsrf=ALeKk02Klfta6cJKIFHekyIZhudokAosQg:1603020969251&ei=qSiMX4LvDvGNlwT9tYzADA&start=0&sa=N&ved=2ahUKEwjC58G7hr7sAhXxxoUKHf0aA8g4ChDy0wN6BAgLEDI&biw=1024&bih=625 www.google.com/search?q=Svetozar+Vukmanovi%C4%87+-+Tempo+Macedonia&sxsrf=ALeKk02wfshRWnOxIoS5oVoPVA2WeZS9-Q:1603020916277&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwiSwKCihr7sAhWrAGMBHVlzBlkQ_AUoAHoECAsQCA&biw=1024&bih=625 November 13, 1944 (Monday) The Bulgarian 1st Army captured Skopje.[15] The Japanese destroyers Akebono, Akishimo, Hatsuharu and Kiso were all bombed and sunk by U.S. Navy aircraft in and around the Cavite Naval Yard in Manila, while destroyer Okinami was sunk 8 nautical miles west of the city. Japanese submarine I-12 was hedgehogged and sunk east of Hawaii by American warships. Civil air service returned to London for the first time since September 1939.[5] en.wikipedia.org/wiki/November_1944 Stone & Stone Books War Diary November 13, 1944 (Monday) Russian Front Finnish forces capture Inari in northern Finland Arctic Front, June 1941 - May 1945 German forces withdraw from Skopje as Bulgarian 1st Army advances Southern flank of the Russian Front, 1944-1945 Bulgarian 1st Army captures Skopje Southern flank of the Russian Front, 1944-1945 books.stonebooks.com/wardiary/19441113/ Books on this subject War Diary entries for this subject Narrower subjects Main subjects Balkan campaigns, the Aegean, and the Adriatic, 1942-1945 Russo-German War, 1941-1945 Axworthy, Mark, Cornel Scafes, and Christian Craciunoiu. Third Axis Fourth Ally: Romanian Armed Forces in the European War, 1941-1945. London: Arms and Armour, 1995 Bantea, Eugen, Constantin Nicolae, and Gheorghe Zaharia. Romania in the War against Hitler's Germany, August 1944-May 1945. Bucharest: Meridiane Publishing House, 1970 Buchner, Alex. Ostfront 1944: The German Defensive Battles on the Russian Front, 1944. West Chester, PA: Schiffer Military History, 1991 Clark, Alan. Barbarossa: The Russian-German Conflict, 1941-45. New York: William Morrow and Company, 1965 Cornish, Nik. Armageddon Ost: The German Defeat on the Eastern Front 1944-45. Hersham, UK: Ian Allan Publishing, 2006 Dick, C. J. From Defeat to Victory: The Eastern Front, Summer 1944. Lawrence, KS: University Press of Kansas, 2016 Erickson, John. The Road to Berlin. New York: Harper and Row, 1983 Erickson, John (editor). Main Front: Soviet Leaders Look Back on World War II. London: Brassey's, 1987 Frieser, Karl-Heinz, Klaus Schmider, Klaus Schonherr, et al. Das Deutsche Reich in der Defensive: Die Ostfront 1943/44, Der Krieg im Osten und an den Nebenfronten. Munchen: Verlagsgruppe Random House GmbH, 2007 Glantz, D. M. and Jonathan House. When Titans Clashed: How the Red Army Stopped Hitler. Lawrence, KS: University Press of Kansas, 1996 Gosztony, Peter. Der Kampf um Budapest, 1944-1945. Munich: Schnell und Steiner, 1964 Grechko, Andrei (ed). The Liberation Mission of the Soviet Armed Force in the Second World War. Moscow: Progress Publishers, 1975 Guillemot, Philippe. Hungary 1944-1945: The Panzers' Last Stand. Paris: Histoire & Collections, 2011 Hinze, Rolf. East Front Drama 1944. Winnipeg: J.J. Fedorowicz, 1996 Hinze, Rolf. With the Courage of Desperation: Germany's Defence of the Southern Sector of the Eastern Front, 1944-45. Solihull, UK: Helion & Company, 2013 Hlihor, Constantin and Ioan Scurtu. The Red Army in Romania. Iasi: Center for Romanian Studies, 2000 Hnilicke. Das Ende aud dem Balkan, 1944/45. Berlin: Musterschmidt-Verlag Isaev, A. and M. Kolomiets. Tomb of the Panzerwaffe: The Defeat of the Sixth SS Panzer Army in Hungary. Solihull, UK: Helion & Company, 2014 Jakl, Tomas. May 1945 in the Czech Lands: Ground Operations of the Axis and Allied Forces. Prague: MBI Publishing - Czech, 2004 Kern, Erich. Die Letze Schlacht Ungarn 1944-45. Preussisch-Oldendorf: 1960 Kissel. Die Katastrophe In Rumanien 1944. 1964 Konev, I. Year of Victory. Moscow: Progress Publishers, 1969 Maier, Georg. Drama between Budapest and Vienna: The Final Battles of the 6. Panzer-Armee in the East, 1945. Winnipeg: J. J. Fedorowicz Publishing Inc, 2004 Matev, Kaloyan. Red Wind over the Balkans: The Soviet offensive south of the Danube, September-October 1944. Solihull, UK: Helion & Company - Forthcoming, date unknown McTaggart, Patrick. Siege! Six Epic Eastern Front Assaults of World War II. Winnipeg: J. J. Fedorowicz Publishing Inc, 2005 Melnyk, Michael James. To Battle: The Formation and History of the 14th Galician Waffen-SS Division. Solihull, UK: Helion & Company, 2002 Minasyan, M. M. (ed). Great Patriotic War of the Soviet Union. Moscow: Progress Publishers, 1974 Mitcham Jr, Samuel W. Crumbling Empire: The German Defeat in the East, 1944. Westport, CT: Greenwood Press and Praeger Publishers, 2001 Moore, Perry. Panzerschlacht: Armoured Operations on the Hungarian Plains, September-November 1944. Solihull, UK: Helion & Company, 2008 Nevenkin, Kamen. Take Budapest: The Struggle for Hungary, Autumn 1944. Stroud, UK: Spellmount / The History Press, 2012 Pencz, Rudolf. For the Homeland! The History of the 31st Waffen-SS Volunteer Grenadier Division. Solihull, UK: Helion & Company, 2002 Pierik, Perry. Hungary 1944-1945: The Forgotten Tragedy. Nieuwegein: Aspekt, 1997 Ranki, Gyorgy. 1944 Marcius 19: Magyarorszag Megszallasa. Budapest: Kossuth Konyvkiado, 1979 Schmidt-Richberg. Das Ende auf Dem Balkan. Heidelberg: Scharnhorst Buchkameradschaft, 1955 Seaton, Albert. The Russo-German War, 1941-45. London: Arthur Barker, 1971 Sharpe, Michael and Brian L. Davis. Leibstandarte: Hitler's Elite Bodyguard. Hersham, UK: Ian Allan Publishing, 2002 Shtemenko, S. M. The Last Six Months: Russia's Final Battles with Hitler's Armies in World War II. Garden City, NY: Doubleday, 1977 Staff of S&T. War in the East: The Russo-German Conflict, 1944-45. New York: SPI, 1977 Szamveber, Norbert. Days of Battle: Armoured Operations North of the River Danube, Hungary 1944-45. Solihull, UK: Helion & Company, 2013 Szamveber, Norbert. The Sword Behind The Shield: A Combat History of the German Efforts to Relieve Budapest 1945. Solihull, UK: Helion & Company, 2016 Taylor, Brian. The Defeat of Germany, 19 November 1942 - 15 May 1945. Staplehurst, UK: Spellmount Ltd, 2004 Treptow, Kurt W. (editor). Romania and World War II. Iasi: Center for Romanian Studies, 2000 Ungvary, Krisztian. Battle for Budapest: 100 Days in World War II. London: I.B. Tauris, 2003 Ziemke, Earl F. Stalingrad to Berlin: The German Defeat in the East. Washington DC: Government Printing Office, 1966 books.stonebooks.com/subject/1000269/
@emilgeraskov58333 жыл бұрын
In the last week of October the Russians and Bulgarians made strong bids to take Kraljevo and Skoplje. Having the troops to spare and the railroad, Loehr could meet the challenge, if in both places none too soon. On 2 November Army Group E stopped the Russians at Kraljevo and in the next several days halted the Bulgarians east of Skoplje. The success of the withdrawal through Macedonia was then assured.31 North of Skoplje the army group would have to veer west onto poorer roads, but it would be spared the almost certain disaster of a winter march through the coastal mountains. Again Weichs' chief handicap was his own earlier indecision; he had potential reserves but no prospect of bringing them to bear in time. Army Group E's withdrawal had gone without a hitch through mid-November. Then, on the 18th, Bulgarian Second Army had opened a strong attack north of Skoplje. Again Weichs' chief handicap was his own earlier indecision; he had potential reserves but no prospect of bringing them to bear in time. Army Group E's withdrawal had gone without a hitch through mid-November. Then, on the 18th, Bulgarian Second Army had opened a strong attack north of Skoplje. The next day Balkan Air Force bombers had destroyed the Drina bridge at Visegrad, backing up truck and troop columns eighty five miles east to Kraljevo. In Albania strong partisan units hemmed XXI Mountain Corps in on all sides as it tried to join the retreat. Army Group E had to put back into its own front some of the troops it had intended to release, and the rest were stalled in central Yugoslavia 200 miles and more from where they could do any good. www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-EF-Defeat/USA-EF-Defeat-17.html?fbclid=IwAR2HFSB62HKy75f7VCyZvNGFyRYQ67DWQv1KCpWk9J_bsH--ZlFFsl6BOxc Multinational Operations, Alliances, and International Military Cooperation Past and Future, William W. Epley, Robert S. Rush, Government Printing Office, ISBN 0-16-079422-6, pp. 82-83. books.google.bg/books?id=I6n97Zl9tqsC&pg=PA82&redir_esc=y&fbclid=IwAR0wGGjYUi9EBFj0dl_Yn8P5s9HSvp1pyHe-iASKr-trp8iYhma_hBcCt-g#v=onepage&q&f=false Stalingrad to Berlin: The German Defeat in the East By Earl F. Ziemke books.google.bg/books?id=Pr6HhrecbZ8C&pg=PA365&lpg=PA365&dq=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&source=bl&ots=dGBAV91wcw&sig=t2eOlQHHtXrgKMG8qgT49DHR59U&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIXzAP&fbclid=IwAR0h_k8lC5AoPx2dxIxz4d-UkLPq90_rmERwRGt4zhxYMT8NIenR6_wRWJ0#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false The German Defeat in the East: 1944-45 By Samuel W. Mitcham Jr. books.google.bg/books?id=kPK3DAAAQBAJ&pg=PA199&lpg=PA199&dq=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&source=bl&ots=FTfUZrgbYA&sig=VmXO_ocm2YdkxVDd8gK7Fs6bUMM&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIYjAQ&fbclid=IwAR1To6lL9TTBqq-sUmAbkVn_El-VAj9kF8ngFijvfNs-BV6RyT9XtOiQSgs#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false Крайовска спогодба (1944) Крайовската спогодба е подписана на 5 октомври 1944 г. в Крайова, Румъния. Спогодбата има характер на примирие и е сключена между България и комунистическата съпротива в Югославия. Спогодбата е подписана със посредничеството на СССР.[1] С подписването й между председателя на Националния комитет за освобождението на Югославия (НКОЮ) и делегацията на българското правителство на ОФ, официално се узаконява военното пребиваване на българската армия на югославска територия и военното сътрудничество с ЮНОВ. Спогодбата приема, че всички въпроси, които произтичат от междусъседските отношения и приятелското сътрудничество между България и Югославия “ще се решават в духа на братските и общи интереси на народите на Югославия и България”. (виж руския текст). Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Източна Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на германците по долините на р. Морава, Вардар и Ибар. На практика обаче, Маршал Тито не иска българската армия да воюва на югославска територия и се съгласява на българското военно участие едва след личния натиск от Сталин, но с условието, българската армия да не превзема големите градове, а да спира пред тях и да дава възможност първи като освободители да влязат югославските партизани. bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B1%D0%B0_(1944)?fbclid=IwAR1To6lL9TTBqq-sUmAbkVn_El-VAj9kF8ngFijvfNs-BV6RyT9XtOiQSgs The Road To Berlin By John Erickson books.google.bg/books?id=XrUnCgAAQBAJ&pg=PT266&lpg=PT266&dq=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&source=bl&ots=wDRPhXReya&sig=y8U8zlJrfXudMzx7kLAQq2jGiPw&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIXDAO&fbclid=IwAR0CW8oLD81wQRgFoMdJ7s8prgACawzyKjevbD2Hzi-AxJLjNHnTFxzVUzw#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false Tito, Mihailović, and the allies, 1941-1945 By Walter R. Roberts The Macedonian Partisans were not very numerous or active either. The majority of Macedonians apparently did not consider themselves ethnically Serbs but Bulgarians and, whether Communist or not, wished to be united with their brothers ... books.google.bg/books?id=43CbLU8FgFsC&pg=PA205&dq=macedonian+partisans&hl=en&ei=XEA1Tc_gN9H4ca3M5fIH&sa=X&oi=book_result&ct=result&redir_esc=y#v=onepage&q=macedonian%20partisans&f=false The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939-1949 By Dimitris Livanios books.google.bg/books?id=uOPUnWM8RAYC&pg=PA187&dq=macedonian%20partisans&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjEzcS-v6HRAhXMvRoKHVTdCIUQ6AEIKzAB&fbclid=IwAR24jbkjIsoIhAr9ZOwEhda8kHNyG6AUgCneWUWHgw6MBAfI9goSUIla-bM#v=onepage&q=macedonian%20partisans&f=false Страцинско-Кумановска операция Страцинско-Кумановската операция е настъпателна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944, провеждана успоредно с Нишката настъпателна операция и Брегалнишко-струмишката настъпателна операция. bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F?fbclid=IwAR3_dsSEMVnjGg3E_2oB5S1rVnQQPH6OwV4UntmHjqO_UTeVP34t5LQmDz8 България във Втората Световна Война - 3 част kzhead.info/sun/jc2jlK2qeWaiY3A/bejne.html
@emilgeraskov58333 жыл бұрын
Дедо ве клал ко зајци, тоа во википедиа нема да најдеш, јас ќе ти го кажам.
@SopisteMadafaka2 жыл бұрын
P
@borisvidinovski43294 жыл бұрын
gh
@marijavelkov11488 жыл бұрын
Bravo! Ovo nema ni jedna apoteka. Topli pozdrav!
@janko9107 жыл бұрын
janko krajacic
@evazolnercikova5477 жыл бұрын
@@janko910 n
@spasijagorgieska93795 жыл бұрын
Това е стара градска българска песен.
@knikolov77867 жыл бұрын
jadi g
@snezanadimeska69176 жыл бұрын
Да не се обиждаме, но поне 2-3 песни са си чисто български, и не може да имате ваши стари градски песни, според мен, защото когато ние сме ги пели, май все още сте били под турско робство.
@chistachkata6 жыл бұрын
гладна кокошка просо сънува !
@UBIGI5 жыл бұрын
ⰒⰅ ⰕⰡ ⰅⰂⰔ ⰕⰀ ⰕⰋⰅѵⰀ pod tursko, bugarsko, grchko ili srpsko nie Makedoncite si gi peevme pesnive. Neznam sto bugarite peeja, mozgda nekoja na vash bugarski jazik.
@tonyn31404 жыл бұрын
смърт за ФИРОМ Да живее майка България
@mtmvb6 жыл бұрын
Yeah, and you can go and fuck yourself
@dirtyharry1476 жыл бұрын
Така треба смрт за FIROM, да живее Република МАКЕДОНИЈА, Македонците и сите Бугари што ја сакаат Македонија и македонскиот народ.Петко Петко, црни Петко, црн петок цел живот да гледаш та и ти исите како тебе.
@hpmeteor5 жыл бұрын
SMRT ZA FIROM VIKAS A? TI KAKO PRVO NEZNAJS SO E TO, A ZA TA MAJKAVI POEBANA BUGARIJA CUVAJTE TE SI JA MAKEDONIJA E MAJKA NA SITE
@akali55055 жыл бұрын
Milekiticbomba
@vasilkoblazevski23446 жыл бұрын
Нашите деди са се наричли българи и са прогонени от сърби и гърци от родните им места в Македония, която си остава в родовата ни памет като неразделна част от Българщината! Затова си я обичаме и музиката и людете които не си кривят душата и се наричат както дедите ни... Памет на всички борци за свобода от робство и тиранство!
@vesselintzotchev6746 жыл бұрын
И поздрав с Дине Донефф - Премилна Добра невеста и забележете, не пеят снощи е Добра доцно седела, както пеят вардарците, а снощи е Добра късно седела... kzhead.info/sun/krdwmsiXkZ-Hp40/bejne.html
Удоволствие е да слушам тази прекрасна музика! Бъдете здрави музиканти и изпълнители на прекрасните песни!❤
Pjesme za srce i dušu kao melem za žedna usta!
Divno,pozdrav iz Srbije
Preubavi Stari Makedonski Ohridski Narodni Pesni so Dr. M. Zavkov ❤ 🇲🇰 👍
Bravo za ove pesme ova devojka ima anđeoski glas a tek kako je lepa
Bravo svaka cast pesma je super zivela vecno makedonija pozz svima ot sefer i marija
QUE,E,E, !! BONITA MUSICA QUE,E,E!! PRECIOSA VOZ DE MUJER, QIUE, .E. EXCELENTE ACCOMPANAMIETO MUSICAL QUE LE DAN - CALIDAD DIEZ.
Ubedljivo najbolji Milovan Sekulovski- Oj Zarino. Talentčina.
Per Professor Milanin që do the mbetet figura e Artit per te gjithe Artistet e Ansamblit Tanec dhe te Maqedonise.Respect per vepren qe la pas!
Сплетов е мелем за душата. Браво за пејачите, музичарите и за авторите на емисијата.
predivno pozdrav iz srbije
Възхищам се на вашите градски песни браво
Убава земја, убави луѓе, убава музика! Beautiful country, beautiful people, beautiful music!
(kkkkkkk
Има по убава музика от македонската и тя е МАКЕДОНСКАТА ! Благодаря ви приятели , че ми веселите сърцето !
Od sekogas Makedonija imala ubava pesna , naj ubava muzika :*
Site pesni od zivko duev
Mislim da imate velika greska. Nema covek u Bugarske, koj da mrzi Makedoncima.
Ангел Ангело
Убава музика на рана мехлем
j'adore et j'adore, encore et encore peuple makenoski
bravo Ubavina za usi a bogami I oci (makar sto toa vo slucajov I ne e vazno) Bravo devojko so prekrasna dikcija I glas
ORIGINAL MAKDONSKI PESNI I NAJ UBAVA MAKEDONSKA MUZIKA .DA NI ŽIVEE NAŠA UBAVA I SAKANA MAKEDONIJA .POZZ .ZA CEL ORKESTAR I CELA GRUPA.
em glas , em stas , mashala Emilija , lichnna i ubava !
Диван глас,дивна музика!Честитам!
Пејачката ем преуба, ем ангелски глас. Алал вера, рај за очи и душа :)
Обожавам ову музику и ове песме
Легендарната хармоника на македонскиот фолклор маестро Милан Завков.
баш убава музика! Поздрав от България 🤝
Obozavam(: Makedonski melos, poseban osecaj u meni! Hvalaaaaa
Ok
Ima jedna lena od palestina da mozda si ti
Тези песни са мехлем за душата. Поздрав! :)
Ivan Cenov vc
Prekrasna kompilacia, melem za dusata. Pred nekoa godina beh v star Ohrid mehana ''Sv. Sofija'' i gi slushah sastite pesni na zivo. Pozdravlenia do muzikantite za otlichnoto izpalnenie!
Ogrej ogrej sijaj sonce MAKEDONSKO ubav izbor na pesni orkestarov se remek delo na izvoditeli fala vi bravo👍💖 🇲🇰...
Alav da vi je na ovije raboti sto gi izmislite i olesnavte mnogu raboti bravoooooo!!!!!!.
Super miks
site sme si naši koj je covek je covek
To .. nema veza dal si srbin,bugarin ,macedonac! Svi smo "balkanci".
DUSHA SE TOPI OD UBAVA MAKEDONSKA PESNA,,,
много качествена музика
Bravo za site izvoditeli
Beautiful relaxing music💕🎻
Wij kijken en luisteren graag naar deze mooie muziek
BRAVO BITOLJCANCI
30 минута Емилија Ѓореска Ој ти момче охриѓанче не се сеќавам дали сум слушнал нешто поубаво да звучи од музиката и пеењето на Емилија. Секоја чест. А и многу убава жена.
koj peac e pred nea da ne znaete mozebi ?
@@poisonivy6846 Милован Секулоски
И аз като Ангелов се определям като.. българин( макар и с корени от Битоля по майчина линия), но песните будят в мене хубави чувства.
Aram Tulsari
Aram Tulsarian Господин Tulsarian , аз съм българин , но македонската песна ми е пре лепа и само нея слушам ! Благодаря ви македонци , че ми веселите срцето и ми радвате душата !
@@user-fb1qs5oh4q И аз никога не съм се чувствал, като нещо различно от българин! Харесвам и слушам гръцки,македонски,сръбски,руски песни и музики!Смятам,че ЕДИНСТВЕНОТО БОЖЕСТВЕНО на земята е МУЗИКАТА! И никой не иска да присвоява НИЧИЯ ЗЕМЯ и самобитност!Както заплашват сръбските Велико-шовинисти!
Tii znaj so znaci da si Od Bitolaaa abe nie sme silaaa Bitolcaniiii
@@MrPrince1959 Potpuno se slažem sa tobom druže! Muzika je ta koja briše granice među narodima. Ko voli muziku, za njega granice ne postoje. Pozdrav iz Srbije😉🇷🇸🇲🇰🇧🇬🇬🇷🇧🇦🇲🇪
Beautiful relaxing songs ❤
❤Nikola od Ohrid
Стари градски песни.... !
Вечна МАКЕДОНИЈА!!!!!
I'd like to merry Emilija!
Aide Bugari olle na korida kako volovi bez rogovi, lupajte na prazno.
Makedonskiot narod od sekogas bil muzi4ki nadaren.
Tata Mata gddggffjxadhhkjf bfvjcxcohh Nvs kb, व् ्इहभधभससैदह
Со поштовање до коментаторите од Бугарија: Со вакви испади не само што не не зближувате, туку јазот што не дели го правите поголем и подлабок. Не ви чини таа политика; со сила убавина не бидува. Блиски сме, но не сме исти, како и многу други народи во светот. Жал ми е што уште не можите да ги разберете работите како реална слика во ова време. Песните и музиката се богатство и гордост на Македонија. Имајте убав ден.
Пријателе, овие господа многу добро ја разбираат реалноста ,но нивна задача е да го одработат тоа за кое се платени.Бугарска пропаганда секаде каде за тоа ќе им се појави шанса.Македонското национално чувство ни е толку длабоко и чисто и никој нема да не поколеба а најмалку овие ситни провокатори .Да уживаме во нашава Македонска музика.
Айде стига бре ! У нас в Пловдив, в квартал "Кючук Париж" ги свирехме половината от тези песни преди 30 и кусур години.....
Е и какво ? Тук на балканите големите държави толкова пъти са пускали миксера ! Как се делите ? :)
Илия, имената на улиците в квартал "Кючук Париж" казват всичко.
Стари градски песни! ...
„Винаги съм аз обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и особито пък трудолюбивия, непорочен и честен български народ, и мога каза, че споменът за покойния Миладинов (Константин) всякога ми трогнува сърцето. Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец - същи и жив образ на достойния свой български народ… Когато блажений покойник първи път ми поднесе во Виена своите български народни песни, които са от също такава хомеровска стойност, както и нашите хърватски, те бяха написани с гръцко азбуке. Поради това аз му рекох: „Да ти кажа, Миладинов, ако мислиш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви…“ … „Блажени са устата, каза ми той, които ми изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го извърши.“ И наистина, он извърши това … и сам Бог знае, дали не е спомогнало именно това обстоятелство, че той заедно с брата си падна в тъмницата Цариградска, защото гърците се гневеха много повече от самите турци на тия с букви словенски печатани песни.“
Ilija, za da ne ostane nekoi s pogreshna predstava i za da ne si mislat makedoncite che provocirash, hubavo e da spomenesh che ''Kuchuk Paris'' v Plovdiv e izvesten kato makedonskia kvartal i e sastaven izcialo ot makedonski bezhanci ot Vardarska I Egejska Makedonija, taka da ne e chudno che ste peeli sashtite pesni.
mi ja ispolnuvate dusata
ima li poubava muzika od makedonska....nema , nema ni da ima
Srpska izvorna i gradska .
Miroslav Stankovic српска изворна ама друг пат! не видиш ли дека се пее на бугарски!?
сите български песни са мед и възторг за душата и човешките усещания... стари градски - песни за седенки - жетварски песни - гъдулка - кавал - гайдана - Дико Илиев ...
@@zlatkopetrov2744 дебре се изедовте со србинот лажни.соништа имате двата
Marija Naumovska Де мори Маре ! Ти па сега сеир гледаш!
МАКЕДОНСКИТЕ ПЕСНИ СЕ ВЕЧНИ
ili si mome makedonce ta si tolku ubavaaaaaaaaaaaaaa ehaaaa!
💜💜💥💥💜💜🙏🙏💖💖💪💪
30:00 edna od poubavite !
mnogu ubavi narodni pesmi,
песни
ABC?
😊😊😊😊😊
Nov Najbolji splet pesama za dusu.....Ziveli kzhead.info/sun/n7qBlKuie55vqZs/bejne.html
Badev
Bitola baban bitola
mike lawson
mike lawson
makedonski melos nenadminat
Това не са " Македонски вредности" ! Това са най убавите изпълнители на най убавата балканска народна песен ! Благодарам им !
ovde ne slushnav nikoj drug jazik osim makedonski
Elena Matota "достоjна за љубов-вака се зборува и во Бугариja
Zlatko P
Bravo braco, iz srbije!
braco is srbije?!....gluposti, toa se makedonski peaci "ohridski starogradski pesni"
Баща ми я пееше...Тези песни, старите градски, явно са се пели по цяла България, онази, преди Ньойския договор.
Valya Bozhilova ЈовАне
Vie i sega gì peete ama kak se slusa
Da umrete
Zasto se izbrusali moj komentar u kome sam rekao da mnogo volite da kradete vise od pollovine vase n muzike je bugars kog porekla
Milekitic
Milekiticbomba
Zmomo
178
MAKEDONSKITE PESNI SE DADENI OD BOGA,NE POSTOI NA CEL SVET POUBAVI PESNI OD MAKEDONSKITE,MAKEDONSKIOT MELOS E MELEM NA DUSATA,MAKEDONCITE SE POCETOKOT NA SVETOT I KULTURATA...NE SE SPOMNUVA MAKEDONIJA VO BIBLIJATA SLUCAJNO
Простете коментара, знам, че ще си навлека неприятности тук, но само аз ли чувам чиста българска реч в първата песен, като измамена от любов, достойна за любов, така ли пак се казва на маке също?
да, това за езиците, че са сходни ми е ясно, но истината е другаде. Просто това е българската стара градска песен - Аз съм мома англичанка kzhead.info/sun/jZWSdrBwqGptnH0/bejne.html kzhead.info/sun/h8d_krilmISfjGw/bejne.html Във вашия вариант англичанка е променено на охридянка.
Съгласна съм, имате много песни, но ние също, и ние имаме признато от света фолклорно наследство от 250,000 народни песни. Мисля, че това трудно ще оборите. А старите градски песни нямам данни колко са, но специално за тази Ви дадох втория линк в ютюб е от 30-те години. Не се наемам да кажа коя е първа, но може да стигнем до вечния спор за това, кое е първо - яйцето или кокошката. Поздрави.
хехе, Вие лечител ли сте? Мислех, че разговаряхме за музика, пък той си предлага бизнес услугите. Излязла съм от тази възраст, за лечението, което ми предлагате. Но и тук ще Ви предоставя един интересен факт отново свързан с българското - Българските богомили в 10 век имат книга за 101 билки, които лекуват всякакви болежки. Може професнионално да ви заинтересува.
Няма как да ги присвояваме след като са си наши, пък и ваши, зависи от гледната Ви точка. Боян Мага, основател на богомилството, е брат на свети Иван Рилски и на Петър , всичките са синове на Симеон Велики. Това за фолклора ми убягва, защото не мисля че фолклор има общо с билкарство, но щом казвате....
Невероятно, но факт! Били сме християни още от 1 век-. Борис Михаил само е обърнал апостолското християнство в канонично в угода на Византия, затова и Византия са го провъзгласили за цар, а пък кан по принцип значи княз. kzhead.info/sun/atZ9gJlqlnV_dY0/bejne.html
Най-хубавият край на България е македонският! Прекрасна музика и хубави песни.
Македонија != Бугарија
Pusite kur
@@kristijan_n може и
ТАТАР СЛУШАЈ СИ ГО АЗИС И НЕ ЗАМАРАЈ
@Mishko Popovski best comment they are so delusional! 🇲🇰🇲🇰
Бог да бие русе, тие татари шо коментираат МАКЕДОНСКИ ПЕСНИ 😀😀😀😀
Bugarite sekogas bile na pogresna strana i nikako da ja naucat lekcijata i se ponavlaci tupaci
През 19 век имало много македонци, но те са се смятали за гърци. Гърците първи дават името македонци на българите в Македония и Тракия, целта им е била да ги гърцизират. Патриаршистите българи наричали себе си македонци и се смятали за гърци. Ethnonym With the conquest of the Balkans by the Ottomans in the late 14th century, the name of Macedonia disappeared as a geographical designation for several centuries. The name was revived just during the early 19th century, after the foundation of the modern Greek state with its Western Europe-derived obsession with Ancient Greece.[134][135] As result of the rise of nationalism in the Ottoman Empire, massive Greek religious and school propaganda occurred, and a process of Hellenization was implemented among Slavic-speaking population of the area.[136][137] In this way, the name Macedonians was applied to the local Slavs, aiming to stimulate the development of close ties between them and the Greeks, linking both sides to the ancient Macedonians, as a counteract against the growing Bulgarian cultural influence into the region.[138][139] As a consequence since 1850s some Slavic intellectuals from the area, adopted the designation Macedonian as a regional identity, and it began to gain a popularity.[140] Serbian politics then, also encouraged this kind of regionalism to neutralize the Bulgarian influx, thereby promoting Serbian interests there.[141] During the interbellum Bulgaria also supported to some extent the Macedonian regional identity, especially in Yugoslavia, to prevent the Serbianization of the local Slavs. Ultimately the designation Macedonian, changed its status in 1944, and went from being predominantly a regional, ethnographic denomination, to a national one.[142] en.wikipedia.org/wiki/Macedonians_(ethnic_group) Macedonian nationalism en.wikipedia.org/wiki/Macedonian_nationalism Коjа вистина? Петар Богоjески globusmagazin.mk/%D0%BA%D0%BE%D1%98%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0/ За превод от гръцки translate.google.com/ превода на английски е по-добър, може да превежда и pdf файлове Το ζήτημα των σλαβόφωνων Ωστόσο, την ίδια στιγμή παρέμεινε στο έδαφος της ελληνικής Μακεδονίας ένας σημαντικός αριθμός σλαβόφωνων. Μάλιστα, στο βαθμό που υπήρχε και η διαρκής βουλγαρική διεκδίκηση, για ένα διάστημα ήταν το ελληνικό κράτος που προσπάθησε να καλλιεργήσει και «μακεδονική» συνείδηση (σε αντιδιαστολή προς τη βουλγαρική), συμπεριλαμβανομένης της έκδοσης το 1925 και σχετικού αλφαβητάριου, του Abecedar. www.tanea.gr/2018/09/30/people/i-istoria-tou-makedonikou-zitimatos-pos-ftasame-stis-prespes/ Όσο κι αν μας φαίνεται παράξενο ο πραγματικός υπεύθυνος για την καλλιέργεια της «μακεδονικής» ταυτότητας στους σλαβόφωνους πληθυσμούς δεν είναι άλλος από την επίσημη ελληνική (αντιβουλγαρική) πολιτική! Και θα σας εξηγήσω αμέσως το γιατί. Στην προσπάθειά τους να βρουν τρόπους για να προσεταιριστούν τους επίμαχους σλαβόφωνους πληθυσμούς της Μακεδονίας οι Έλληνες, που δεν διέθεταν το πλεονέκτημα της γλωσσικής συγγένειας (όπως οι Βούλγαροι), επιχείρησαν να εμφυσήσουν σ’ αυτούς τους πληθυσμούς την προπαγανδιστική ιδέα ότι είναι απόγονοι των αρχαίων Μακεδόνων και του Μεγάλου Αλεξάνδρου, επομένως ότι δεν είχαν σλαβική καταγωγή! «Αυτός ο Μέγας Αλέξανδρος, παιδιά μου, αυτός ο βασιλεύς των πατέρων σας, έγινεν όργανο του Θεού, διότι εις όλον τον κόσμο που εκυρίευσε διέδωκε την ωραίαν ελληνικήν γλώσσα μας», εξηγούσε ο μακεδονομάχος Παπα-δράκος στους σλαβόφωνους κατοίκους του χωριού Σλήμνιτσα. Αυτό το προερχόμενο από το ελληνικό προπαγανδιστικό οπλοστάσιο τερατώδες επιχείρημα στέφθηκε με απρόσμενη επιτυχία: ενώ μέχρι τότε ακόμη και το όνομα «Αλέξανδρος»(Αλεξάντρ) ήταν άγνωστο μεταξύ των σλαβόφωνων, χάρη στην ελληνική εξόρμηση οι σλαβόφωνοι της Μακεδονίας άρχισαν να αισθάνονται περήφανοι που κατάγονταν από το Φίλιππο και τον Μέγα Αλέξανδρο! Μάλιστα, ελληνικές οργανώσεις με έδρα την Αθήνα έφθασαν στο σημείο να τυπώσουν Διακηρύξεις καθώς και τις περίφημες Προφητείες του Μέγα Αλέξανδρου στη «μακεδονική» γλώσσα αλλά με ελληνικό αλφάβητο! Ως γνωστόν όλη αυτή η πετυχημένη εθνική επιχειρηματολογία υπέρ της μακεδονικής ταυτότητας των σλαβόφωνων επέστρεψε, κατά την επόμενη ιστορική φάση (μετά το 1912), ως μπούμερανγκ σε βάρος των ελληνικών θέσεων. Και αυτό γιατί δεν μπορείς να αρνείσαι κάτι που εσύ δημιούργησες… tvxs.gr/news/ellada/makedoniko-zitima-onoma-mas-einai-i-psyxi-mas Η γελάδα πίσω από τη φτέρη Θα περιοριστώ σε μερικές μόνο επισημάνσεις. Οι έλληνες ιθύνοντες έκαναν πολλές, αλλά τελικά άκαρπες προσπάθειες, τα 35 χρόνια που προηγήθηκαν του 1912, να αντικαταστήσουν τον όρο "Βούλγαροι", για τους σλαβόφωνους χριστιανούς της Μακεδονίας, με τον όρο "Μακεδόνες". Κι αυτό για να αφαιρέσουν, έστω και ονοματολογικά, το εθνολογικό πλεονέκτημα του αντίπαλου δέους: της Βουλγαρίας. Ήδη από το μακρινό 1877, ορισμένοι λόγιοι άνδρες του "ελληνισμού" προσπαθούσαν να πείσουν την κοινή γνώμη ότι οι "βουλγαρόφωνοι Έλληνες" ένα πρωτότυπο κατασκευαστικό δημιούργημα του ελληνικού αλυτρωτισμού αυτοαποκαλούνται "Μακεδόνες" και ως τέτοιοι πρέπει να εκλαμβάνονται. Στόχος να πειστούν οι συγκεκριμένοι Μακεδόνες ότι είναι απόγονοι του "έλληνα" στρατηλάτη Μεγαλέξανδρου... abecedar.blogspot.com/2011/08/blog-post_28.html www.google.com/search?q=1870+%CE%A0%CE%B1%CF%84%CF%81%CE%B9%CE%B1%CF%81%CF%87%CE%B5%CE%AF%CE%BF+%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CF%8C%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CE%93%CF%81%CE%B1%CE%B9%CE%BA%CE%BF%CE%BC%CE%AC%CE%BD%CE%BF%CE%B9+%CE%92%CE%BF%CF%8D%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%BF%CE%B9&sxsrf=ACYBGNQ_cPDr_T_AdwhxD9YJ4GCzA-W5XA:1572029388795&ei=zEOzXZ2aMNL66QTXgqboDw&start=0&sa=N&ved=0ahUKEwidsK7qibjlAhVSfZoKHVeBCf04ChDy0wMIkgE&biw=1366&bih=625 www.google.com/search?ei=TcxjXe7eCovrrgT8q6-4AQ&q=%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CF%8C%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CE%A3%CE%BB%CE%B1%CE%B2%CF%8C%CF%86%CF%89%CE%BD%CE%BF%CE%B9+19%CE%BF%CF%85+%CE%B1%CE%B9%CF%8E%CE%BD%CE%B1+%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CF%82+%CE%95%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B9%CF%83%CE%BC%CF%8C%CF%82++%CE%91%CE%BB%CE%AD%CE%BE%CE%B1%CE%BD%CE%B4%CF%81%CE%BF%CF%82+%CE%BF+%CE%9C%CE%AD%CE%B3%CE%B1%CF%82&oq=%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CF%8C%CE%BD%CE%B5%CF%82+%CE%A3%CE%BB%CE%B1%CE%B2%CF%8C%CF%86%CF%89%CE%BD%CE%BF%CE%B9+19%CE%BF%CF%85+%CE%B1%CE%B9%CF%8E%CE%BD%CE%B1+%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CF%82+%CE%95%CE%BB%CE%BB%CE%B7%CE%BD%CE%B9%CF%83%CE%BC%CF%8C%CF%82++%CE%91%CE%BB%CE%AD%CE%BE%CE%B1%CE%BD%CE%B4%CF%81%CE%BF%CF%82+%CE%BF+%CE%9C%CE%AD%CE%B3%CE%B1%CF%82&gs_l=psy-ab.12...34577.34577..42477...0.0..0.107.107.0j1......0....2j1..gws-wiz.iHmMnrftJeQ&ved=0ahUKEwiuuZLhwKDkAhWLtYsKHfzVCxcQ4dUDCAo bulgarian exarchate Macedonia www.google.com/search?q=bulgarian+exarchate+Macedonia&oq=bulgarian+exarchate+Macedonia&aqs=chrome..69i57j33.1692j0j8&sourceid=chrome&ie=UTF-8 www.google.com/search?q=bulgarian+exarchate+Macedonia&sxsrf=ALeKk01OuWVLeQS4vLTICi5RPwjXaJ6Jnw:1586357274466&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwixidOuidnoAhXhrnEKHd7UC04Q_AUoAHoECBMQCA&biw=1366&bih=625 Ethnic Rivalry and the Quest for Macedonia 1870-1913 www.academia.edu/29432529/Ethnic_Rivalry_and_the_Quest_for_Macedonia_1870_1913
Нашите деди са се наричли българи и са прогонени от сърби и гърци от родните им места в Македония, която си остава в родовата ни памет като неразделна част от Българщината! Затова си я обичаме и музиката и людете които не си кривят душата и се наричат както дедите ни... Памет на всички борци за свобода от робство и тиранство!
Vesselin Tzotchev ti ne si aren so glavata
Не са всички изгонили, Aleksandar Cvetkovski, но тези, които сега са там са се постарали да им променят самосъзнанието в последните 100 години. Само във Вардарска Македония, по Анри Пози, са били 2, 600, 000 българи. Първоначално, след 1912 г - (като са видели с какви зверове си имат работа - т.е. сърбите) -бежанците в България са били 500,000, след етно-чистките на Тито, още 160,000 са избягали, а 23,000 образовани хора са изклани, като направим изваждането, поне 1 милион и половина трябва да са останали, но чух в някакво видео, че само около 10,000 имат българско самосъзнание. Това е тъжната истина -обичаме ги, не обичаме, те не знаят защо ги обичаме. Не знаят и те самите какви са, тая македонска идентичност е насадена, защото не е могла да бъде втълпена сръбска самоличност. А за Егейските, там физически са останали само няколко хиляди, но нищо - В Солун почти всички са българи, вплетени дълбоко в държавата им, нищо, че не се пишат, че са българи- имената им го подсказват - напр. има един известен музикант, който с музиката си прославя и българското си име - Дине Донефф. Известно време преди това се представя с гръцко име - Костас Теодороу..... Ще дойде време да не ни е страх да казваме кои сме, защото тези, които се опитаха да ни претопят ще помислят, че са победили, тогава от корените ще израстат нови фиданки... Така поне мисля аз. Поздрави.
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина.
„Винаги съм аз обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и особито пък трудолюбивия, непорочен и честен български народ, и мога каза, че споменът за покойния Миладинов (Константин) всякога ми трогнува сърцето. Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец - същи и жив образ на достойния свой български народ… Когато блажений покойник първи път ми поднесе во Виена своите български народни песни, които са от също такава хомеровска стойност, както и нашите хърватски, те бяха написани с гръцко азбуке. Поради това аз му рекох: „Да ти кажа, Миладинов, ако мислиш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви…“ … „Блажени са устата, каза ми той, които ми изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го извърши.“ И наистина, он извърши това … и сам Бог знае, дали не е спомогнало именно това обстоятелство, че той заедно с брата си падна в тъмницата Цариградска, защото гърците се гневеха много повече от самите турци на тия с букви словенски печатани песни.“
Фиданки не растат од хибриди. Вие сите во Бугарија сте хибриди, калемени бугари од Македонија. Секогаш таму ќе бидете дошлаци и ќе им бидете потребни само за дневна политика. Крушата паѓа под круша а земјата македонска раѓа Македонци не раѓа Бугари. Само кукавицата неси јајца во туѓи гнезда и друг и ги одгледува младите.
World War II in Yugoslav Macedonia Final operations for the liberation of Macedonia Under the leadership of the new Bulgarian pro-Soviet government, four Bulgarian armies, 455,000 strong in total, were mobilized and reorganized. By the end of September, the Red Army 3rd Ukrainian Front troops were concentrated at the Bulgarian-Yugoslav border. In the early October 1944 three Bulgarian armies, consisting of around 340,000-man,[55] together with the Red Army reentered occupied Yugoslavia and moved from Sofia to Niš, Skopje and Pristina to blocking the German forces withdrawing from Greece.[56][57] In Macedonia the Bulgarians operated in conjunction with the fighters of the MNLA, but this cooperation did not proceed without difficulties.[58] From 8 October to 19 November, the Stracin - Kumanovo operation was held and Kratovo, Kriva Palanka, Kumanovo and Skopje[59] were taken. At the same time the Bregalnica - Strumica operation was led, and the Wehrmacht was driven from the villages of Delchevo, Kočani, Stip, Strumica and Veles.[60] Southern and Eastern Serbia, Kosovo and Vardar Macedonia were liberated by the end of November.[61][62] The 3rd Ukrainian Front in collaboration with the People's Liberation Army of Yugoslavia and Bulgarian People's Army carried out the Belgrade Offensive. The 130,000-strong Bulgarian First Army continued to Hungary, driving off the Germans, while the rest moved back to Bulgaria. On a series of maps from Army Group E, showing its withdrawal through Macedonia and Southern Serbia, as well as in the memoirs of its chief of staff, there is almost no indication of Yugoslav Partisan units, but only Bulgarian divisions. Despite these facts, the contribution of Bulgarian troops is still much debated in the Republic of Macedonia for political reasons.[63][64] en.wikipedia.org/wiki/World_War_II_in_Yugoslav_Macedonia?fbclid=IwAR12_RkcmTXq5UxQ4eQ2mjJ9awL4wh9d7q2sCqO3m9ZtrnUJ7um-A_YZpvE War and revolution in Yugoslavia, 1941-1945: occupation and collaboration, Jozo Tomasevich, Stanford University Press, 2001, ISBN 0-8047-3615-4, pp. 751-752. books.google.bg/books?id=fqUSGevFe5MC&pg=PA751&redir_esc=y&fbclid=IwAR2ki6ukkKk5aOKajk-n7QGPx-Ds_xVZpGv6a0K1JgOfn3s7tn3VyzaD-LU#v=onepage&q&f=false Zrtve rata 1941-1945 publikacije.stat.gov.rs/G1966/Pdf/G19666001.pdf Апостолски - во завршните операции од антифашистичката битка активно се вклучила и армијата на Отечествениот фронт на Бугарија, а во операцијата за ослободување на Скопје учествувала Втората отечествено-фронтовска бугарска армија 360stepeni.mk/general-apostolski-vo-osloboduvaneto-na-kriva-palanka-kumanovo-i-drugi-mesta-uchestvuvashe-i-bugarska-vojska/?fbclid=IwAR1gD-h8yr6_CZkRlc4lF8uVkXJSUhTLs7RLWP32tnqSJ_b7xG1Y_LdBmWk Svetozar Vukmanović - Tempo Macedonia www.google.com/search?q=Svetozar+Vukmanovi%C4%87+-+Tempo+Macedonia&sxsrf=ALeKk02Klfta6cJKIFHekyIZhudokAosQg:1603020969251&ei=qSiMX4LvDvGNlwT9tYzADA&start=0&sa=N&ved=2ahUKEwjC58G7hr7sAhXxxoUKHf0aA8g4ChDy0wN6BAgLEDI&biw=1024&bih=625 www.google.com/search?q=Svetozar+Vukmanovi%C4%87+-+Tempo+Macedonia&sxsrf=ALeKk02wfshRWnOxIoS5oVoPVA2WeZS9-Q:1603020916277&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=2ahUKEwiSwKCihr7sAhWrAGMBHVlzBlkQ_AUoAHoECAsQCA&biw=1024&bih=625 November 13, 1944 (Monday) The Bulgarian 1st Army captured Skopje.[15] The Japanese destroyers Akebono, Akishimo, Hatsuharu and Kiso were all bombed and sunk by U.S. Navy aircraft in and around the Cavite Naval Yard in Manila, while destroyer Okinami was sunk 8 nautical miles west of the city. Japanese submarine I-12 was hedgehogged and sunk east of Hawaii by American warships. Civil air service returned to London for the first time since September 1939.[5] en.wikipedia.org/wiki/November_1944 Stone & Stone Books War Diary November 13, 1944 (Monday) Russian Front Finnish forces capture Inari in northern Finland Arctic Front, June 1941 - May 1945 German forces withdraw from Skopje as Bulgarian 1st Army advances Southern flank of the Russian Front, 1944-1945 Bulgarian 1st Army captures Skopje Southern flank of the Russian Front, 1944-1945 books.stonebooks.com/wardiary/19441113/ Books on this subject War Diary entries for this subject Narrower subjects Main subjects Balkan campaigns, the Aegean, and the Adriatic, 1942-1945 Russo-German War, 1941-1945 Axworthy, Mark, Cornel Scafes, and Christian Craciunoiu. Third Axis Fourth Ally: Romanian Armed Forces in the European War, 1941-1945. London: Arms and Armour, 1995 Bantea, Eugen, Constantin Nicolae, and Gheorghe Zaharia. Romania in the War against Hitler's Germany, August 1944-May 1945. Bucharest: Meridiane Publishing House, 1970 Buchner, Alex. Ostfront 1944: The German Defensive Battles on the Russian Front, 1944. West Chester, PA: Schiffer Military History, 1991 Clark, Alan. Barbarossa: The Russian-German Conflict, 1941-45. New York: William Morrow and Company, 1965 Cornish, Nik. Armageddon Ost: The German Defeat on the Eastern Front 1944-45. Hersham, UK: Ian Allan Publishing, 2006 Dick, C. J. From Defeat to Victory: The Eastern Front, Summer 1944. Lawrence, KS: University Press of Kansas, 2016 Erickson, John. The Road to Berlin. New York: Harper and Row, 1983 Erickson, John (editor). Main Front: Soviet Leaders Look Back on World War II. London: Brassey's, 1987 Frieser, Karl-Heinz, Klaus Schmider, Klaus Schonherr, et al. Das Deutsche Reich in der Defensive: Die Ostfront 1943/44, Der Krieg im Osten und an den Nebenfronten. Munchen: Verlagsgruppe Random House GmbH, 2007 Glantz, D. M. and Jonathan House. When Titans Clashed: How the Red Army Stopped Hitler. Lawrence, KS: University Press of Kansas, 1996 Gosztony, Peter. Der Kampf um Budapest, 1944-1945. Munich: Schnell und Steiner, 1964 Grechko, Andrei (ed). The Liberation Mission of the Soviet Armed Force in the Second World War. Moscow: Progress Publishers, 1975 Guillemot, Philippe. Hungary 1944-1945: The Panzers' Last Stand. Paris: Histoire & Collections, 2011 Hinze, Rolf. East Front Drama 1944. Winnipeg: J.J. Fedorowicz, 1996 Hinze, Rolf. With the Courage of Desperation: Germany's Defence of the Southern Sector of the Eastern Front, 1944-45. Solihull, UK: Helion & Company, 2013 Hlihor, Constantin and Ioan Scurtu. The Red Army in Romania. Iasi: Center for Romanian Studies, 2000 Hnilicke. Das Ende aud dem Balkan, 1944/45. Berlin: Musterschmidt-Verlag Isaev, A. and M. Kolomiets. Tomb of the Panzerwaffe: The Defeat of the Sixth SS Panzer Army in Hungary. Solihull, UK: Helion & Company, 2014 Jakl, Tomas. May 1945 in the Czech Lands: Ground Operations of the Axis and Allied Forces. Prague: MBI Publishing - Czech, 2004 Kern, Erich. Die Letze Schlacht Ungarn 1944-45. Preussisch-Oldendorf: 1960 Kissel. Die Katastrophe In Rumanien 1944. 1964 Konev, I. Year of Victory. Moscow: Progress Publishers, 1969 Maier, Georg. Drama between Budapest and Vienna: The Final Battles of the 6. Panzer-Armee in the East, 1945. Winnipeg: J. J. Fedorowicz Publishing Inc, 2004 Matev, Kaloyan. Red Wind over the Balkans: The Soviet offensive south of the Danube, September-October 1944. Solihull, UK: Helion & Company - Forthcoming, date unknown McTaggart, Patrick. Siege! Six Epic Eastern Front Assaults of World War II. Winnipeg: J. J. Fedorowicz Publishing Inc, 2005 Melnyk, Michael James. To Battle: The Formation and History of the 14th Galician Waffen-SS Division. Solihull, UK: Helion & Company, 2002 Minasyan, M. M. (ed). Great Patriotic War of the Soviet Union. Moscow: Progress Publishers, 1974 Mitcham Jr, Samuel W. Crumbling Empire: The German Defeat in the East, 1944. Westport, CT: Greenwood Press and Praeger Publishers, 2001 Moore, Perry. Panzerschlacht: Armoured Operations on the Hungarian Plains, September-November 1944. Solihull, UK: Helion & Company, 2008 Nevenkin, Kamen. Take Budapest: The Struggle for Hungary, Autumn 1944. Stroud, UK: Spellmount / The History Press, 2012 Pencz, Rudolf. For the Homeland! The History of the 31st Waffen-SS Volunteer Grenadier Division. Solihull, UK: Helion & Company, 2002 Pierik, Perry. Hungary 1944-1945: The Forgotten Tragedy. Nieuwegein: Aspekt, 1997 Ranki, Gyorgy. 1944 Marcius 19: Magyarorszag Megszallasa. Budapest: Kossuth Konyvkiado, 1979 Schmidt-Richberg. Das Ende auf Dem Balkan. Heidelberg: Scharnhorst Buchkameradschaft, 1955 Seaton, Albert. The Russo-German War, 1941-45. London: Arthur Barker, 1971 Sharpe, Michael and Brian L. Davis. Leibstandarte: Hitler's Elite Bodyguard. Hersham, UK: Ian Allan Publishing, 2002 Shtemenko, S. M. The Last Six Months: Russia's Final Battles with Hitler's Armies in World War II. Garden City, NY: Doubleday, 1977 Staff of S&T. War in the East: The Russo-German Conflict, 1944-45. New York: SPI, 1977 Szamveber, Norbert. Days of Battle: Armoured Operations North of the River Danube, Hungary 1944-45. Solihull, UK: Helion & Company, 2013 Szamveber, Norbert. The Sword Behind The Shield: A Combat History of the German Efforts to Relieve Budapest 1945. Solihull, UK: Helion & Company, 2016 Taylor, Brian. The Defeat of Germany, 19 November 1942 - 15 May 1945. Staplehurst, UK: Spellmount Ltd, 2004 Treptow, Kurt W. (editor). Romania and World War II. Iasi: Center for Romanian Studies, 2000 Ungvary, Krisztian. Battle for Budapest: 100 Days in World War II. London: I.B. Tauris, 2003 Ziemke, Earl F. Stalingrad to Berlin: The German Defeat in the East. Washington DC: Government Printing Office, 1966 books.stonebooks.com/subject/1000269/
In the last week of October the Russians and Bulgarians made strong bids to take Kraljevo and Skoplje. Having the troops to spare and the railroad, Loehr could meet the challenge, if in both places none too soon. On 2 November Army Group E stopped the Russians at Kraljevo and in the next several days halted the Bulgarians east of Skoplje. The success of the withdrawal through Macedonia was then assured.31 North of Skoplje the army group would have to veer west onto poorer roads, but it would be spared the almost certain disaster of a winter march through the coastal mountains. Again Weichs' chief handicap was his own earlier indecision; he had potential reserves but no prospect of bringing them to bear in time. Army Group E's withdrawal had gone without a hitch through mid-November. Then, on the 18th, Bulgarian Second Army had opened a strong attack north of Skoplje. Again Weichs' chief handicap was his own earlier indecision; he had potential reserves but no prospect of bringing them to bear in time. Army Group E's withdrawal had gone without a hitch through mid-November. Then, on the 18th, Bulgarian Second Army had opened a strong attack north of Skoplje. The next day Balkan Air Force bombers had destroyed the Drina bridge at Visegrad, backing up truck and troop columns eighty five miles east to Kraljevo. In Albania strong partisan units hemmed XXI Mountain Corps in on all sides as it tried to join the retreat. Army Group E had to put back into its own front some of the troops it had intended to release, and the rest were stalled in central Yugoslavia 200 miles and more from where they could do any good. www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-EF-Defeat/USA-EF-Defeat-17.html?fbclid=IwAR2HFSB62HKy75f7VCyZvNGFyRYQ67DWQv1KCpWk9J_bsH--ZlFFsl6BOxc Multinational Operations, Alliances, and International Military Cooperation Past and Future, William W. Epley, Robert S. Rush, Government Printing Office, ISBN 0-16-079422-6, pp. 82-83. books.google.bg/books?id=I6n97Zl9tqsC&pg=PA82&redir_esc=y&fbclid=IwAR0wGGjYUi9EBFj0dl_Yn8P5s9HSvp1pyHe-iASKr-trp8iYhma_hBcCt-g#v=onepage&q&f=false Stalingrad to Berlin: The German Defeat in the East By Earl F. Ziemke books.google.bg/books?id=Pr6HhrecbZ8C&pg=PA365&lpg=PA365&dq=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&source=bl&ots=dGBAV91wcw&sig=t2eOlQHHtXrgKMG8qgT49DHR59U&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIXzAP&fbclid=IwAR0h_k8lC5AoPx2dxIxz4d-UkLPq90_rmERwRGt4zhxYMT8NIenR6_wRWJ0#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false The German Defeat in the East: 1944-45 By Samuel W. Mitcham Jr. books.google.bg/books?id=kPK3DAAAQBAJ&pg=PA199&lpg=PA199&dq=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&source=bl&ots=FTfUZrgbYA&sig=VmXO_ocm2YdkxVDd8gK7Fs6bUMM&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIYjAQ&fbclid=IwAR1To6lL9TTBqq-sUmAbkVn_El-VAj9kF8ngFijvfNs-BV6RyT9XtOiQSgs#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false Крайовска спогодба (1944) Крайовската спогодба е подписана на 5 октомври 1944 г. в Крайова, Румъния. Спогодбата има характер на примирие и е сключена между България и комунистическата съпротива в Югославия. Спогодбата е подписана със посредничеството на СССР.[1] С подписването й между председателя на Националния комитет за освобождението на Югославия (НКОЮ) и делегацията на българското правителство на ОФ, официално се узаконява военното пребиваване на българската армия на югославска територия и военното сътрудничество с ЮНОВ. Спогодбата приема, че всички въпроси, които произтичат от междусъседските отношения и приятелското сътрудничество между България и Югославия “ще се решават в духа на братските и общи интереси на народите на Югославия и България”. (виж руския текст). Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Източна Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на германците по долините на р. Морава, Вардар и Ибар. На практика обаче, Маршал Тито не иска българската армия да воюва на югославска територия и се съгласява на българското военно участие едва след личния натиск от Сталин, но с условието, българската армия да не превзема големите градове, а да спира пред тях и да дава възможност първи като освободители да влязат югославските партизани. bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B1%D0%B0_(1944)?fbclid=IwAR1To6lL9TTBqq-sUmAbkVn_El-VAj9kF8ngFijvfNs-BV6RyT9XtOiQSgs The Road To Berlin By John Erickson books.google.bg/books?id=XrUnCgAAQBAJ&pg=PT266&lpg=PT266&dq=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&source=bl&ots=wDRPhXReya&sig=y8U8zlJrfXudMzx7kLAQq2jGiPw&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIXDAO&fbclid=IwAR0CW8oLD81wQRgFoMdJ7s8prgACawzyKjevbD2Hzi-AxJLjNHnTFxzVUzw#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false Tito, Mihailović, and the allies, 1941-1945 By Walter R. Roberts The Macedonian Partisans were not very numerous or active either. The majority of Macedonians apparently did not consider themselves ethnically Serbs but Bulgarians and, whether Communist or not, wished to be united with their brothers ... books.google.bg/books?id=43CbLU8FgFsC&pg=PA205&dq=macedonian+partisans&hl=en&ei=XEA1Tc_gN9H4ca3M5fIH&sa=X&oi=book_result&ct=result&redir_esc=y#v=onepage&q=macedonian%20partisans&f=false The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939-1949 By Dimitris Livanios books.google.bg/books?id=uOPUnWM8RAYC&pg=PA187&dq=macedonian%20partisans&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjEzcS-v6HRAhXMvRoKHVTdCIUQ6AEIKzAB&fbclid=IwAR24jbkjIsoIhAr9ZOwEhda8kHNyG6AUgCneWUWHgw6MBAfI9goSUIla-bM#v=onepage&q=macedonian%20partisans&f=false Страцинско-Кумановска операция Страцинско-Кумановската операция е настъпателна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944, провеждана успоредно с Нишката настъпателна операция и Брегалнишко-струмишката настъпателна операция. bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F?fbclid=IwAR3_dsSEMVnjGg3E_2oB5S1rVnQQPH6OwV4UntmHjqO_UTeVP34t5LQmDz8 България във Втората Световна Война - 3 част kzhead.info/sun/jc2jlK2qeWaiY3A/bejne.html
Дедо ве клал ко зајци, тоа во википедиа нема да најдеш, јас ќе ти го кажам.
P
gh
Bravo! Ovo nema ni jedna apoteka. Topli pozdrav!
janko krajacic
@@janko910 n
Това е стара градска българска песен.
jadi g
Да не се обиждаме, но поне 2-3 песни са си чисто български, и не може да имате ваши стари градски песни, според мен, защото когато ние сме ги пели, май все още сте били под турско робство.
гладна кокошка просо сънува !
ⰒⰅ ⰕⰡ ⰅⰂⰔ ⰕⰀ ⰕⰋⰅѵⰀ pod tursko, bugarsko, grchko ili srpsko nie Makedoncite si gi peevme pesnive. Neznam sto bugarite peeja, mozgda nekoja na vash bugarski jazik.
смърт за ФИРОМ Да живее майка България
Yeah, and you can go and fuck yourself
Така треба смрт за FIROM, да живее Република МАКЕДОНИЈА, Македонците и сите Бугари што ја сакаат Македонија и македонскиот народ.Петко Петко, црни Петко, црн петок цел живот да гледаш та и ти исите како тебе.
SMRT ZA FIROM VIKAS A? TI KAKO PRVO NEZNAJS SO E TO, A ZA TA MAJKAVI POEBANA BUGARIJA CUVAJTE TE SI JA MAKEDONIJA E MAJKA NA SITE
Milekiticbomba
Нашите деди са се наричли българи и са прогонени от сърби и гърци от родните им места в Македония, която си остава в родовата ни памет като неразделна част от Българщината! Затова си я обичаме и музиката и людете които не си кривят душата и се наричат както дедите ни... Памет на всички борци за свобода от робство и тиранство!
И поздрав с Дине Донефф - Премилна Добра невеста и забележете, не пеят снощи е Добра доцно седела, както пеят вардарците, а снощи е Добра късно седела... kzhead.info/sun/krdwmsiXkZ-Hp40/bejne.html